Столицата на норвежкия архипелаг Свалбард - Лонгиърбюен, може да се похвали с неочаквано добра интернет и Wi-Fi връзка. Дори необяснимо добра като за място на края на света, насред нищото на Баренцово море.
Връзката се осигурява през система от подводни фиброоптични кабели. Благодарение на тях Свалбард е свързан с континентална Норвегия, която е на почти 1000 км на юг. Системата има огромна пропускателна способност - над 20 гигабита в секунда, дълга е над 1300 км, и изобщо не е изградена за удобство на 2700-те жители на архипелага и туристите.
Защо обаче някой ще инвестира в толкова бърза комуникационна система, и то за връзка с, кажи-речи, Северния полюс?
Отговорът се крие точно в полюса.
Подводните кабели осигуряват бърз трансфер на данни от нещо, което свързва Космоса и Земята и изглежда точно толкова нереално и дори подозрително странно сред дивия и напълно пуст пейзаж на планините над Лонгиърбюен - 100 огромни антени, известни като спътниковата станция SvalSat.
Svalbard Satelite Station се намира на планинско плато на няколко километра от Лонгиърбюен. Управлява се от компания на име Kongsberg Satelite Servises, която е предприятие на Норвежката космическа агенция и норвежкия отбранителен концерн Kongsberg Gruppen.
Станцията е наричана "ухото на Земята в Арктика" или "мястото, откъдето Земята общува с орбитата си". Огромният комплекс от антени далеч отвъд Полярния кръг е една от най-важните и големи наземни спътникови станции на света, тъй като заради местоположението си осигурява връзка с десетки спътници и данните от тях за климата и времето в реално време.
Затова е необходима и бързата интернет връзка - за предаване на информацията от станцията към континенталната част на Норвегия и оттам - към всички нейни потребители.
Сред тях са НАСА, Eвропейската космическа агенция, Националната агенция за океански и атмосферни изследвания на САЩ и още редица институции и компании.
Причината мащабната сателитна станция да се намира в Свалбард е местоположението на архипелага, което позволява най-добрата връзка с информацията от спътниците в ниската земна орбита и Земята.
••• Още за Свалбард вижте тук:
Спътниците на горепосочените институции, които наблюдават Земята и предават метеорологични и климатични данни, се движат в полярна орбита, т.е. при всяко обикаляне на планетата преминават над или около двата полюса.
Тъй като това става по няколко пъти дневно, всеки полярно орбитиращ спътник прелита над разположения на 78 градуса ширина и на 1300 км от Северния полюс Свалбард по 14 пъти на денонощие. Тоест, наземните станции там могат да осъществяват връзка с огромен брой спътници, които минават около полюса, и то при всяка обиколка около Земята.
Което пък значи, че SvalSat може да комуникира с всеки спътник по-често и по-дълго, отколкото станции, разположени по на юг.
"Това е уникалното в Свалбард. Можем да сваляме данни и да изпращаме команди до сателита всеки път, когато той премине", обяснява пред "Ню Йорк Таймс" Мая-Стина Екстед, директор на SvalSat.
Именно затова станцията е от огромно значение за много научни изследвания на Земята. Тя е и една от най-големите със 100-те си антени, някои от които с диаметър от близо 13 метра. Те проследяват над 3500 преминавания дневно на над 130 сателита. Средно има над 40 000 контактни сесии със спътници на денонощие.
Голяма част от тях са предназначени за наблюдение на Земята, включително и на влиянието на климатичните промени.
Сред тях са сателити на програмата на НАСА и Геологическото проучване на САЩ, с които се снимат ледници, гори, крайбрежия и отражението на глобалното затопляне върху тях.
Други са на програмата "Сентинел" на Европейската космическа агенция и програмата "Коперник", трети - на Националната агенция за океански и атмосферни изследвания на САЩ, с които се мери температурата на повърхността на океаните, отразяваната от Земята слънчева енергия и дори т.н.
Клиенти на станцията са и още редица космически агенции.
Немалка част от постоянно постъпващата информация е метеорологична и навигационна и осигурява данни за редица анализи и прогнози - от дългосрочни модели до прогнозата за времето. Освен че приема данни от сателитите, станцията изпраща команди към тях.
Цялата информация се предава в реално време - до около 30 минути до крайния клиент, през подводните кабели и оперативен център в Тромсьо в Норвегия.
Оттам пък те отиват в правителства, метеорологични служби, частни компании и дори в приложения за навигация и за времето.
Тъй като компанията собственик има аналогична станция и на Антарктида, научните и космически организации получават данни от преминаването на сателитите и над двата полюса.
В самия Свалбард за SvalSat работят около 40 души. Те се грижат както за работата на антените, така и за поддръжката им. Всички антени са покрити с куполи, благодарение на което отдалеч станцията изглежда като извънземен парк с балони.
Гледката е впечатляваща и дори стъписваща и неслучайно там са снимани и кадри от "Мисията невъзможна: Възмездие".
Самите куполи пропускат идеално радио сигналите, но проблем е снегът, който може да ги покрива през половината година. През зимата достигането до станцията не е лесна задача - тя се намира на планинско плато и дори само шофирането до нея е предизвикателство.
И макар че SvalSat навява асоциации с военни, шпионаж и конспирации, работата ѝ е свързана единствено с трансфер на данни от климатични и метеорологични изследвания или за навигация.
Всички сателити, които се използват там за пренос на данни, получават одобрение от норвежките власти. Това би трябвало да гарантира, че работата им е в съответствие с Договора за Свалбард и спътниците не са военни - макар че данните от тях може да се продават на военни организации.
Причината е, че договорът, с който Норвегия получава власт над архипелага, забранява военни бази и цели да гарантира, че той ще е демилитаризиран. Тоест употребата на постоянни съоръжения на това място за военни цели не е разрешено.
Трудно е да го повярваш, гледайки стройните редици антени насред арктическата пустош.
••• Може би полярните мечки навестяват SvalSat понякога:
