Ако решиш да се завъртиш в кръг и да попиташ хората около теб какво мислят за "Български пощи" със сигурност ще ти се завие свят.
За единица време ще се отприщи такъв хейт, какъвто не е осквернявал и най-обръгналите уши. Проблемът, разбира се, не е в твоето обкръжение.
Който се е сблъсквал с тази сакрална институция, знае колко изхабени нерви струва това.
Но всички жалби и оплаквания потъват някъде между колцентъра и т.нар. разпределителен център, или в най-добрия случай могат да получат утешаваща публичност на неподдържаната им Фейсбук страница сред доста себеподобни. Така поне споделянето може да намали напрежението.
Трябваше да получа от Германия пратка с малки размери. Немците чинно пуснали пратката по Дойче Пост. Дотук добре. В пратката имаше подаръци за 8 март, предназначени за клиент. На 7-ми се бях приготвила да псувам на немски, от който знам само няколко лоши думи и едно стихче, но се оказа, че ще трябва да използвам цветистия ни роден език за целта.
От Дойче Пост бяха така любезни да ми обяснят, че партньорът им в България се нарича „Български пощи" и към тях трябва да се обърна за информация относно закъснението. Германците бяха получили потвърждение от „Български Пощи", че пратката ще пристигне навреме.
Ами обърнах се.
Получих пет разнопосочни информации от пет различни служителки за 5 дни, като последната беше и доста груба. Нямало как да знаят къде е пратката, защото не били вътре в камиона.
Комплексната услуга включва дезинформация, безпардонност, безхаберие, лошо отношение, един постоянно зает телефон, нефункционална тракинг система. Резултатът е провалено събитие и загуба на корпоративен клиент.
Днес е 11 март, още нямам информация за пратката. Питам се дали стриктните и дисциплинирани немци имат и най-малка представа какъв точно „партньор" имат в България...
Имам чувството, че тази национална пощенска служба на България си стои в онази далечна 1879 г. , когато е била създадена. Но дори и тогава май е имало повечко ентусиазъм.
Не ме вълнува особено това, че в тази фирма един след друг се смениха толкова изпълнителни директори, че не се и налага да ги помним, защото май повечето са си чисти партийни назначения и ще са до следващия мандат. Даже не ме интересува толкова и фактът, че през 2014 г. „Български пощи" са на загуба в размер само на 604 хил. лева при загуба за същия период на предходната година от 10.1 млн. лева.
Вълнува ме защо не работят професионално, защо не работят за българите, защо продължават да са поредната държавна креатура, на която да закачиш етикета „хубава работа, ама българска".
В европейските страни да си клиент означава да имаш права. Нямам толкова излишно време, за да си търся потребителските права тук. И струва ми се в „Български пощи" разчитат именно на това. Опитвам се да оцелея в ежедневието си като имам най-малко съприкосновение с подобни „държавни" феномени. Развила съм истинска хафефобия от общуване с подобни и техните служители. Съветвам и всички, които могат, да търсят алтернативи. Може би като в онези приказки с хубав край един ден просто ще останат без нито един клиент, защото всички ще сме забравили за тях.
А дотогава искам да им кажа: „Хейтя ви безплатно."
P.S. Днес (четвъртък) има ново развитие по темата предизвикано от моята публикация тук. На разпределителния център вече им е забранено да правят справки.
От колцентъра г-жа Младенова заяви, че нямало значение какво ми е наговорила в предишните контакти тяхна цитирам "некомпетентна" служителка, но пратката ми не е пристигнала в България все още. Посъветва ме да се обърна към ръководството или да подам рекламация.
Като дългогодишен ПР експерт ще им кажа, че едва ли има по-неадекватна реакция от тази в стил щраус.
