Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Морално остаряло ли е "вишото"?

"За промени няма време, а и малко ни мързи" Снимка: pixabay.com
"За промени няма време, а и малко ни мързи"

В последните дни всички са изненадани, втрещени, възмутени и потресени от факта, че в СУ има останали свободни места дори след последните класирания.

Ха добър ден!

За много специалности това се случва от доста време, при това не само във висшите учебни заведения, а и в т.нар. "елитни" гимназии след 7 клас. Чудно защо обаче чак сега това се повдига на въпрос.

Дали не е защото образованието ни е било неглижирано не само от властимащите, а и от нас самите? Дали защото след като завършим образованието си, спира да ни пука за него и бъдещите поколения?

Така де - тези, на които им пука за образованието и искат промяна в него, все още са прекално млади и нямат думата по въпроса. А тези, които имат думата, не ги грее, защото вече са минали по този път и са нямали търпение това бреме да им се махне от главата.

Свободните места не са същинският проблем, а само елемент и следствие от много по-мащабен такъв. Защото въпросът не е просто в нежеланието и/или неумението на завършилите гимназия да следват "вишо" (тук или изобщо), нито в който и да е отделен проблем на образованието - малки бюджети, твърде много университети (само аз още не съм отворил ВУЗ), неадекватни преподаватели, купуване на дипломи, имитиране на дейност и прочие.

Проблемът е, че образователната система, поне в сегашния й вид, е морално остаряла, но никой не иска дори да повдига въпроса, защото е твърде дълъг и изморителен за обсъждане, а нямаме време за това, защото ни чака работа. Пък и малко ни мързи...

Това е то – нямаме време за това, защото ни чака работа. Живеем в капитализъм и няма кой да те чака до 23 годинки (поне), че да завършиш и да разбереш, че голяма част от това, което 4 години си учил на пожълтялата хартия, вече не е актуално и не може да ти помогне в съвременната работна практика.

За частните работодатели пък просто е важно да вършиш работата, която изискват от теб. Ето затова дори като редовен студент работих непрекъснато, защото вече почти всеки частен (и не само) работодател разчита най-вече на опита и практиката. А те, уви, рядко се придобиват само с висене в университета, където практическото обучение често няма нищо общо с истинската практика.

Всичко има нужда от своевременно обновяване, адаптация, поддръжка и надграждане, за да се запази релевантно с годините. Всяка година има нов iPhone и нов Samsung и вече не можем да си представим да боравим с тумбестите смартфончета отпреди 10 години, които по онова време ни се струваха като някакви почти магични произведения.

Но никой вече няма нужда от тях, както никой няма нужда от книгата "Трикове за новобранци с Windows XP". Никой не си купува тетрис и тамагочи. Никой не си купува тумбести телевизори с 4:3 екран. Никой не върти шайба, за да набира номера. Никой не изпраща телеграми.

Промяната е движещ фактор за всяко звено, освен, очевидно, за образованието. То си е същото от десетилетия, събира прах, овехтява и под похлупака му всичко тече по инерция под мотото "Абе може да не върви добре, ама вие се радвайте, че изобщо върви".

Но защо сме на тоя хал?

Дали защото в държави като Финландия са се заели сериозно с образователната система, още докато тук сме гниели под ботуша на комунизма? Там сега има безплатно образование, огромни учителски възнаграждения, индивидуален подход към учениците и реална практическа подготовка за живота.

Тук задължително трябва да кажем какво е искал да каже авторът, а мнението на ученика трябва да съвпада 1:1 с мнението на учителя, за да има отлична оценка. И докато оценяването във Финландия е просто инструмент за лична проверка и мотивация, тук имаме малоумна система, според която успехът на класа трябва да е максимално висок, за да те стимулират финансово...

Финландското висше образование предлага практическо обучение и е сред най-добрите в света, докато в нашето идва мрачен даскал по техническо чертане с вехта, дебела 80-арска вратовръзка и ти казва "Вие не сте тук, за да ми мислите и да ми творите. Вие сте тук, за да натискате копчетата на машините." – стимулиращо, а?

Тук, също така, излизаш от средното училище и не можеш да си попълниш данъчната декларация, не знаеш какво значат всички тия думи в договора ти, не можеш да си сформираш бюджет за месеца, не знаеш какво е финансова отговорност, нямаш индивидуалност, но и не умееш да работиш в екип, а правописът ти куца и няма кой да те върне към уроците за пълен и кратък член и да ти каже, че "незнам" са две думи.

Но нямаме време да мислим за това – чака ни работа. Пък и малко ни мързи...

В края на краищата е редно да се запитаме – защо не можем да издържим и 2 години с един смартфон, но можем да издържим десетилетия с една и съща, едва работеща, ръждясала, давеща се, миришеща на изгоряло, шумно дрънчаща, морално остаряла образователна система?

Система, върху която се полагат само и единствено кръпки, за да се имитира дейност, като махането на "О"-то от СОУ-тата. Пък и защо точно "О"-то махнахте бе, пичове и дами от МОН? Защото с формата си твърде много ви напомня за огромната зейнала дупка в системата ли?

Подсказвам - не е това начинът. Но защо пък аз да ви казвам кой е начинът? Може би и аз нямам време и че ме чака работа. Пък и малко ме мързи...

Най-четените