Времето, което прекарах през тази учебна година с моето момче е незаменимо. Благодаря на Господ! За времето, през което се учехме (взаимно), решавахме купища задачи и тестове, смяхме се и се забавлявахме над глупостите и безумията в учебниците, карахме се, спорихме, ядосвахме се на невъзможността да се справим и на това, защо пък трябва да го правим...
Подготовката за 7 клас е 24-часово бягане с препятствия - през учебния материал, покрай пролуките, които трябва да намериш, за да отдадеш чест на домакинстване, грижи за своята женственост, съпруг, професионална подготовка и... Времето никога не е достатъчно, винаги има нещо, което не си направил.
Въпреки всички неволи - заслужава си! Вашето дете има нужда от помощ и вие сте най-подходящият в случая, вие можете да се справите по-добре от всеки друг! Ето някои прости съвети за целта:
Учебният материал в 7 клас не е нито висша математика, нито екзистенциализма на Ницше. Това се учи от деца на възраст 13-14 години - не е нужно да сте завършили ПМГ, УНСС или Магнаурската школа. Учителите в училище са си свършили работата. Вие сте в ролята на ментор, на човекът, който най-добре познава детето си и знае как да преодолее неистовото му желание да излезе да играе навън, вместо да седне да учи.
Задължително е да намерите начин да учите - забавлявайки се! В противен случай това ще стане най-омразното време за вас и за детето ви. Трудно ще ви е да направите лирическото отклонение от световната гейминг сензация "Minecraft" или сюжета на „Бързи и яростни" към формулите за съкратено умножение и героизма на храбрите опълченци.
Съдбата на Пол Уокър и емблематичния Dodge Charger на Вин Дизел са много по-впечатляващи от безславното емигрантско битие на хъшовете, но пътят, който изминава една тунингована кола винаги е равен на скоростта по времето, а Майнкрафт е началото на пътя до специалността „Строителство и архитектура"...
Не е лесно, но е учудващо зареждащо да съумееш да превъзмогнеш преживяното през N-часовия си работен ден и да се съсредоточиш над геометрични задачи и сложни съставни с подчинени обстоятелствени изречения.
А притесненията, че сте забравили изученото в училище - това се преодолява бързо и нямате представа колко е услужлив мозъкът ви.
Решавайте почти всеки ден задачи, припомнете си литературата от онова време. Ще се учудите на въодушевлението, с което ще го правите. И не се оправдавайте, че нямате време - винаги можете и дори е задължително да отделяте време за детето си, да го попитате как е минал деня и да си поговорите за „яките" и не дотам „суперски" преживявания - ето го това време.
Всеки ден по малко, по час, час и половина. През почивните дни може и повечко. Мислите ли, че ако учите с него всеки ден по малко, няма да е по количество и качество много повече от уроците два пъти в седмицата? Уверявам ви, много повече е и като качествен, и като количествен показател, и като приятно и забавно време с един тийнейджър, от когото има какво на научите, има какво да споделите.
Ние лично, преминахме през много етапи - четяхме Алеко Константинов и се смеехме над неизчерпаемия балкански дух на невежество, който срещаме ежедневно. Препрочитахме речта на Странджата и намирахме величието и силата на словото, което може да преобрази света, стига да има кой да го чуе. Решавахме задачи като се състезавахме и всеки верен отговор беше достигнат Килиманджаро. Позволявахме си, разбира се и „нищоправене", филм, музика, (вече съм фен на Rag'n'Bone Man.)
Карането на колело, репетициите в ансамбъла, баскетболните следобеди - от това не си и помислихме да го лишаваме, това са удоволствията, които го зареждат, приятелите, от които има нужда и неговото си време.
Нашите деяния не са универсално приложими подвиг и в никакъв случай не са неопровержим постулат. Винаги ще има инакомислещи хора и в това е хубавото на разнообразието на живота. Но е жизненоважно да научим децата си да се справят и когато е възможно ние да сме частица от този успех!
Напомняйте си често, че това е време, което ще прекарате с него, време което ще е все по-малко от сега нататък. Той ще става все по-самостоятелен и ще има все по-малко нужда от вас. Но сега сте заедно - бъдете щастливи, че можете да сте му все още от полза.
30 лева на час при 30 ученика на ден? Нещо не схващам, Валентин Георгиев. Учителят провежда трийсет частни урока дневно по апартаменти?
През моето ученичество се смяташе за срамотно да вземаш частни уроци. А валентин изглежда е агент на НАП.
Образователната ни система е тотално неефективна и за това родителите трябва да се превръщат на заложници на децата си. Цял ден работиш и след това вместо почивка, започваш да висиш по задръствания на път за учители и курсове, или път по 2 часа учиш това, което ние на времето научавахме в училище.
Преди 30г. беше абсолютно същото - и двете ми деца ходеха на частни уроци ! И доколкото знам от жена си (тя отговаряше тогава за дейността) почти всичките им съученици правеха същото. Явно друг начин не е измислен. Да уточня, че живея в провинцията.
Само да отбележа, че учителите не са изцяло виновни за частните уроци. Първо, оказва се, че много родители не знаят за правото на децата им на БЕЗПЛАТНИ консултации с учителите по всеки предмет веднъж седмично, където поне може да се направи опит да се поправят нещата. Учителите така и така са длъжни да висят в това време, някои даже са доволни, ако някое дете се появи, за да му помогнат. Така синът ми подобри значително положението си по математика, значи има полза. Второ, учителите не са виновни за натоварената програма и факта, че в нея не са предвидени достатъчно, а понякога и никакви часове за упражнения на взетия материал. Просто се преминава на следващата тема, пък който научил, научил. На някои родители им е хиляда пъти по-лесно да хвърлят едни пари и да ангажират някой друг да се занимава с детето им, но да не са те. Затова ми стана много приятно да прочета статията, защото се радвам на такива майки, които умеят да общуват с децата си. И на авторката бих казала, че дори синът и да не постигне желания резултат, времето, което са прекарали заедно е безценно за детето и то ще го помни цял живот. Навремето нямаше уроци, защото в училище ни учеха как да учим. А това е най-важното, на което може да те научи някой.
Започвам да изпитвам съжаление към снахата, която ще си вземат. Много по-рано децата трябва да свикнат да учат самостоятелно и само ако имат проблем да се допитват. Ученето особено в 7-ми клас в никакъв случай не трябва да се превръща в забавление. Не винаги на работното място е забавно и много от работните задължения са досадни. Последната мисъл на шефа е как да ви направи забавен работния ден и ако това са очакванията на младия човек, то той ще изхвърчи като тапа още първия месец.
Може,ако: Живем в нормално общество, което показва,че знанието е ценно.Ако децата четат от малки. Ако гледат научно- популярни предавания и различават сверите на реалността. Ако класовете са от 12 човека максимум. Ако има голяма разлика между заплатите на добрите учители и роднините на номенклатурата. Ако простите родители бъдат ограничени в претенциите си и дори със спрян достъп до родителска среща, ако съботират работата на отговорните семейства - да получават информация само по Интернет. И накрая ако обществото осъзнае, че един отдаден учител е повече от нахален банкер или арогантен журналист!