Знаете ли кога е Международният ден на мъжа? Не? Вероятно дори и не подозирате, че съществува?
Съществува, и се отбелязва официално на 19 ноември, макар че за повечето хора е просто анонимна дата от календара.
Но всички знаем 8 март - Денят на жената, нали?
И дори повечето от нас са наясно, че когато се появява преди повече от век, денят символизира борбата на правата на работничките - първо в шивашките фабрики в Америка, а след това - и изобщо по цял свят.
И първоначално е обявен от социалистическия интернационал за празник на работещите жени и борбата им за равноправие с мъжете.
Тогава защо още го празнувате?
Все пак равноправието е постигнато по тукашните земи от десетилетия - освен по отношение на разликите в заплатите, които и в целия Европейския съюз (ЕС) средно са по-високи при мъжете. Но като цяло това е един от малкото проблеми, които България няма. И едно от малкото неща, за които или срещу които не се борим. Да, имаме огромен проблем с домашното насилие, но решението му е отвъд осигуряването на равни права и възможности за гласуване, труд и образование на нормативно и обществено ниво.
Да, полека-лека и от много години 8 март се е трансформирал в празник просто на жените и повод да им се обърне внимание, да се подарят цветя, да се отиде на вечеря, а на места по стар соц обичай още се организират и ведомствени трапези и разпивки, които нерядко приключват с неща, които някои по-чувствителни жени биха определили като унизителни за нежния пол.
Което е дори още по-ненужно и нелепо от масовото празнуване на борбата за равноправието на работничките. Защото това е просто една куха дата.
Вече никой не знае какво точно празнува на нея и просто тържествено отбелязваме и поздравяваме жените за това, че съществуват, за което им връчваме по една протоколна китка.
А нима жените не са жени на седми или на девети март? За какво точно следва да им се подаряват цветя в един точно определен ден? Нежният пол не ли специален и в останалите 364 дни? Кое точно у жената честваме на 8 март?
Както мъжете са това, което са, и поемат всички свои роли всеки ден - и това не се чества, така е и с жените. Майки, съпруги, колеги, домакини, работещи, началници, подчинени - те са също толкова специални, колкото и мъжете, макар и по различен начин. И да се чества съществуването на група хора, която съставлява половината планета - просто като такава - е ненужно и нищо незначещо.
Освен това акцентът само върху единия пол всъщност представлява празник на разделението и противопоставянето, което пък си е форма на неравенство.
Но понеже, макар и изпразнен от съдържание, това е масов празник, който отбелязваме по инерция, 8 март често е повод за напрежение и дори трескави подготовки.
Много жени настояват да го празнуват и очакват да получат цветя или подарък. И съответно - много мъже, за да има мир, поднасят дежурните цветя и отбиват номера. И така милиони двойки си спретват празник на лицемерието.
От обратната страна са пък по-войнствено настроените феминистки, които само чакат някой да ги поздрави или - недай си Боже, да им подари цвете, за да изръмжат нещо за Клара Цеткин и как светът използва 8 март като оправдание да тъпче правата им във всички останали дни.
А най-логичното нещо би било да сме просто безразлични към тази дата заради липсата на съдържание в нея. Както сме безразлични към 19 ноември.
В България например има Ден на майката - Благовещение, голям и определено женски празник, с далеч по-голяма традиция и логика. Да, той касае само майките, но точно майчинската роля е и символ на всичко женствено. И което има смисъл да се празнува.
И най-важното - не е клише, изпразнено от смисъл.
