Спуканият балон на "пакетния туризъм"

Фалитът на гиганта "Томас Кук", последван от спирането на дейността на неговия български партньор "Астрал Холидейз", разкри една доста неприятна истина за прехваления български туризъм, формиращ 13% от БВП.

Родните хотелиери, които работят с тези туроператори (а и не само с тях), на практика изкарват целия активен летен сезон на собствени мускули. Въпреки че резервациите се правят още през зимата или началото на годината, туроператорите се разплащат за доведените "ол инклузив" туристи едва наесен.

А както стана ясно, може и да не се разплатят. Реално отвъд фалита на двете компании се вижда сриването на бизнес модел, насочен към привличането на сравнително нископлатежоспособни клиенти с цени, които довеждат хотелите до ръба на оцеляването.

Кой би издържал на подобен бизнес модел?

Със или без фалита на "Томас Кук" спукването на туристическия балон бе просто въпрос на време. Неслучайно от модела на "пакетния туризъм" от години се оплакват не само по морето, но и в планинските ни курорти. Показателен например бе последният сезон в Банско, когато собственици на заведения и на малки хотели и къщи за гости обвиниха именно тази практика на евтин туризъм за несгодите си.

Сега всички у нас пресмятат загубите от провала на британската компания (за "Астрал" още никой не знае) - 40 млн., 60 млн. или 100 млн. евро... Те идват не от бъдещи нереализирани почивки, а от неизплатени, но вече изконсумирани договори, които едва ли ще бъдат покрити напълно.

Разбира се, родните хотелиери веднага излязоха с призиви държавата да се намеси - с компенсации, със субсидии за чартърни полети, с подпомагане през следващите два сезона, с опрощаване на част от данък печалба, с възстановяване на вече платен по фактури ДДС, парите по които може и да не пристигнат.
Засега говорят засегнати хотелиери, хотелиерски асоциации, експерти в сферата на туризма.

Финансовият министър обаче мълчи.

И с основание. Малко вероятно е финансист да предприеме някакви данъчни облекчения, освен ако няма поредно политическо решение - все пак сме в предизборна обстановка. Защото предоставянето на данъчни облекчения или финансови компенсации на пострадалите от фалитите хотелиери означава държавата да толерира един сбъркан бизнес модел. Освен това всяка намеса на държавата би се приела като нерегламентирана държавна помощ със съответните санкции от ЕС.

А и ако български хотелиер години наред е позволявал на туроператора, с който работи, да се разплаща с месеци закъснение, пък бил той и мастодонтът "Томас Кук", то той трябва да е бил готов да си понесе риска от това.

В последните дни се появиха още призиви. Например, че държавата е едва ли не съдружник на туристическия бизнес, защото владее територията, плажовете, инфраструктурата, летищата. И затова е длъжна да се намеси. Заговори се дори за рефинансиране на заемите на застрашени хотелиери от Българската банка за развитие (ББР). Тази банка, създадена за подкрепа на малките и средните предприятия, всъщност от години обслужва едри бизнес начинания. Кого и срещу какви условия би рефинансирала, е особен въпрос. Все пак сред застрашените от очертаващия се срив на идните туристически сезони със сигурност има и големи вериги, чиито собственици са с позиции сред властимащите.

Но тук идва много важен въпрос - дали държавата би освободила от данъци фирми в друг бранш, ако техните задгранични партньори фалират?

Да не забравяме, че туризмът вече е получил достатъчно данъчни преференции - той е единственият отрасъл, за който има намалена ставка по ДДС- 9% за настаняванията за чужденци у нас, докато всички останали плащат 20%.

Има и още една слабост, в която може да бъдат упрекнати българските партньори на "Томас Кук".
Всеки начинаещ бизнесмен знае правилото, че не трябва да носи всички яйца в една кошница.

Ако разчиташ на един-единствен туроператор да ти пълни хотела, че дори и курорта - не търси вината в някой друг, ако изпуснеш кошницата. Както стана ясно, за някои от потърпевшите хотелиери "Томас Кук" е бил ексклузивен партньор с над 80% дял в заетостта. Компанията заедно с немската TUI е лидер на пазара у нас и годишно води над 200 000 души на почивка в морските ни курорти.

Истината е, че повечето български хотелиери търсят най-лесното - с минимални усилия да напълнят хотелите си. Държавата да им плаща рекламата, да ги води на изложения и да им търси партньори. Чужди компании да им осигуряват платежоспособни и не толкова платежоспособни задгранични туристи и да им промотират базата. А бизнесът все пак не е само да чистиш стаи и да сменяш чаршафи. Нито дори и да изхранваш гости, при това възможно най-евтино. Защото ол инклузивът в повечето случаи води точно до това - съмнително качество заради силно изтънената под натиска на туроператора "пакетна услуга".

С тази своя политика нашите курорти напъдиха българите.

Първо, не е приятно за почивка на Черно море да плащаш повече отколкото чужденеца. Тези дни от бранша споделиха, че ол инклузив почивката на един британец или германец у нас излиза средно 50 евро на ден.

Българско семейство със сигурност почива по-скъпо, защото плаща и 20% отгоре. А качеството в иначе лъскавите на външен вид хотели е такова, че който се е излъгал, повече не повтаря. По-елитните и качествени курорти и хотели пък са недостъпни за българите, при това не само заради високите цени - в тях е почти невъзможно да се намерят свободни стаи, защото са резервирани от големите туроператори още от предишната година.

В дискусиите какво да се прави министърът на туризма Николина Ангелкова лансира идеята да се въведе допълнителна застраховка на туроператорите, която да поеме щетите на хотелиерите при подобни ситуации. Ясно е обаче кой ще плати този допълнителен харч на бизнеса - потребителите, защото всичко ще бъде калкулирано в цената, а не отбито от печалбата.

Не мина и без призиви за оставки. От сдружението на хотелиерите в Несебър поискаха Ангелкова да си ходи, защото допуснала "Томас Кук" да работи, без да е вписан в Националния туристически регистър. Според въпросните хотелиери, след като британската компания не е регистрирана по нашето законодателство, те нямали никакво основание за претенции. Което не е така. Проблемът обаче е, че нашите хотелиери ще се наредят на опашката от кредитори наред с колегите им от десетки други държави.

И едва ли до тях ще стигне нещо за осребряване, след като бъдат овъзмездени привилегированите кредитори като банките, отпускали заеми на британската компания.

Нискотарифните авиолинии и туристическите резервации по интернет потопили "Томас Кук", казват анализатори. Ако наистина има бум на директните резервации през интернет, нашите хотелиери не бива да са толкова притеснени. Поне ще си получават парите не със закъснение, а в повечето случаи дори предварително. Но трябва да се поразмърдат и да станат по-лесно откриваеми и атрактивни в глобалното информационно пространство.

А българските туристи може да излязат печеливши от ситуацията - току-виж курортите намалили цените и подобрили качеството в опит да ги привлекат.

И няма защо да се оплакват, че са станали жертва на един предизвестен от години фалит. Защото отдавна е ясно, че "пакетният туризъм" все пак е за по-неплатежоспособните. Хората, които имат повече възможности, предпочитат да планират сами ваканциите си, сроковете, местата за настаняване и сами избират какви услуги да получат. Точно традиционният модел на организация срина "Томас Кук" и неговия български представител.

Но трябва ли българският данъкоплатец да бъде принуден да плаща за сбъркани бизнес модели?

Анализатори се надпреварват с мрачни прогнози за следващото лято и за предстоящия зимен сезон. Предричат верижни фалити на български хотели и туристически компании. Едва ли обаче ще станем свидетели на "цунами" в туризма, въпреки че над 50 хотела имат неплатени сметки с фалиралата "Томас Кук".

Ако е вярно, че чужденците си падат много по нашето море, топъл климат, природа и храна, много бързо ще се намери кой да заеме мястото на британския туроператор. Въпросът е дали българският туристически бизнес ще си вземе поука. Дали ще осъзнае, че моделът, налаган от години, който доведе до презастрояване на Черноморието и до наплив на нискобюджетни туристи, си отива. И че трябва да се търсят нови подходи за привличане на платежоспособни туристи. Те имат свои индивидуални изисквания и за работа с тях е нужна гъвкавост, а не просто отчитане на заетост.

Засега няма признаци за отрезвяване.