Представете си планини от храна по масите и туристи, препълнили чиниите си с кюфтета, баклава и диня, от които изхвърлят половината - и ще получите класическата картина на съвременния Аll Inclusive в Турция.
Тази туристическа утопия, която години наред привличаше милиони летовници в южната ни съседка, започна сериозно да се пропуква. И то точно със запазената марка, която я превърна в култ.
Системата на ол инклузив, която Турция подари на световния туризъм, започна да се огъва под натиска на икономически загуби и критики от страна на еколози.
Зад примамката на безкрайните блок-маси в Анталия, Кушадасъ и Бодрум се крие мрачна статистика.
Всеки ден хотелите изхвърлят огромни количества храна, защото туристите слагат в чиниите си повече, отколкото могат да изядат, а остатъка оставят за кошчето.
Еколози и правителствени доклади алармират за милиони тонове органичен отпадък, генериран само за няколкодневен престой на летовниците. В ерата на климатична криза и съзнателно потребление подобно пилеене изглежда не само излишно, а и опасно.
Екологично гузната съвест обаче е само половината от проблема на all inclusive. Другата половина са солените сметки.
На фона на рекордната инфлация в Турция и скачащите цени на енергията, суровините и труда, поддръжката на тази гастрономическа вакханалия скочи до небето.
Председателят на Асоциацията на професионалните хотелиери в Бодрум Сердар Карчильоглу открито заявява пред турския ежедневник Cumhuriyet, че концепцията отдавна се е превърнала в "икономика на разхищението".
"Туроператорите продават тези пакети по-лесно и с по-голяма печалба, затова изнудват хотелиерите с думите: "Ако се откажете от системата, няма да ви намерим клиенти". В Турция това вече се превърна в икономика на разхищението. Нарастващите разходи свалят качеството на храната, а повторното ѝ изнасяне на бюфета превръща услугата в заплаха за здравето", категоричен е той.
Председателят на Съюза на хотелиерите и мениджърите Илхан Ариджъ допълва, че през годините пакетите за предплатена почивка сериозно са разширили обхвата си и към днешна дата представляват сериозна финансова тежест за хотелиерите.
На същото мнение е и собственикът на хотел в комплекса Слънчев бряг Стоил Далевски, който коментира темата пред проекта "Ние, потребителите".
Самият той не одобрява ол инклузив туризма, но твърди, че разбира логиката зад него.
"Той е добър вариант само за много големи, затворени комплекси, където няма какво друго да видиш", казва хотелиерът. На българска почва Далевски потвърждава, че и тук хотелиерите страдат от същия порочен кръг.
Изобилието на шведската маса бързо събужда апетита на гостите, които пълнят чиниите си с повече, отколкото могат да изядат, а останалото накрая неизбежно се озовава на боклука.
Български хотелиери допълват пред Webcafe и че заради почивките ол инклузив се изхвърлят и големи количества пластмасов отпадък - чинии, чаши и прибори, които туристите използват еднократно.
Възможно ли е обаче ол инклузив почивките да изчезнат?
Идеята за предплатената ваканция се появява още в началото на 50-те години на миналия век на испанския остров Майорка.
Там белгиецът Жерар Блиц и французинът Жилбер Тригано - бъдещите създатели на легендарния Club Med - за първи път предлагат нова философия: почивка, в която подслонът, храната и забавленията са платени предварително.
Първите ползватели на услугата са заможни туристи, които виждат в ол инклузива облекчение - не им се налага да носят със себе си портфейла, когато излизат на вечеря или ползват някоя от атракциите на комплекса.
От Майорка концепцията поема по по-комерсиален път в САЩ, където през 70-те ол инклузивът се превръща в основния метод, привличащ туристи на Карибите.
Но истинската му слава настъпва през 80-те в Турция, когато моделът "всичко е платено предварително" се пренасочва от богатите туристи към средната класа.
По същото време с държавна подкрепа по крайбрежието на южната съседка започват да се строят масивни и самодостатъчни почивни комплекси със собствени плажове, аквапаркове, кина и театри.
Използвайки евтината работна ръка и богатото си местно земеделие, турските хотелиери изобретяват формата "Ultra All Inclusive" и го правят безпрецедентно достъпен за цялата европейска средна класа и семействата с деца.
Така Турция превръща предплатената почивка от екзотичен лукс в световен стандарт за семейно безгрижие.
Фокусът е насочен предимно към летовници от съседните държави, както и от ключови пазари като Германия, Русия и Великобритания. Именно те превърнаха Анталия в рекордьор през изминалата година с близо 17,2 милиона чуждестранни гости.
Представителят на туроператорския бранш Стефка Мирчева посочва, че самата идея зад тези комплекси обяснява защо ол инклузивът в Турция няма да изчезне.
Пред Webcafe.bg тя обяснява, че повечето от тези комплекси са издигнати в изолирани райони, където за летовниците няма друга алтернатива, освен да останат в хотела.
Инфраструктурата не е развита и макар че агенциите предлагат организирани еднодневни екскурзии, голяма част от гостите отказват да правят допълнителни разходи.
"Допълнителните пътувания оскъпяват екскурзиите, а ол инклузив почивките се избират предимно от туристи с по-ограничен бюджет, които нямат желание да плащат повече от вече договорената цена", казва тя.
Много представители на бранша в Турция също смятат, че бъдещето на ол инклузива не е в неговото пълно премахване, а в модификацията му.
Все повече водещи фигури, сред които председателят на Средиземноморската асоциация на хотелиерите Каан Кавалоглу и директорът на европейския туроператор Bentour Дениз Угур, открито призовават за реформа.
Техните аргументи са свързани с нуждата да се овладее колосалното пилеене на ресурси и да се спре неконтролируемото поскъпване на почивките.
По-устойчивите хибридни формати са за тях най-логичното първоначално решение. Един от тях е "пълният пансион плюс" (или Light All Inclusive), при който 24-часовите барове и непрекъснатите междинни бюфети се премахват, но остават безплатните основни хранения с включените напитки към тях.
Все по-популярни стават и а-ла-карт моделите с приготвяне на ястията на момента, както и персонализираните пакети, при които летовникът плаща само за това, което реално консумира.
Залезът на класическия ол инклузив няма да е просто край на една ера, а естествен преход към по-осъзнат туризъм с концепции за нулев отпадък.
В тази нова реалност качеството започва да измества количеството, а споменът от ваканцията вече няма да се измерва с броя изядени кюфтета.
