На оня, който 2 часа идва "след 5 минути"...

Познавате този човек много добре. Той закъснява с 40 минути за среща. Всеки път. Когато му се обадите с въпроса : "Какво става, идваш ли?", отговорът обикновено гласи нещо от рода на: "на ъгъла съм, 2 минути", "идвам, тука съм" или "ето ме, бе, не ме ли виждаш?", което в превод означава още половин час чакане.

Това е човекът, с когото се разбирате да ходите на кино утре, избирате си филм, буквате билети, при което 10 минути СЛЕД началото на филма същият ви праща смс, който гласи: "Няма да мога днес, айде тия дни нещо".

Спокойно можете да планирате почивка в чужбина с този човек и така да откриете неподозираните ползи от това да пътешестваш сам из непознати земи. Казват, че било много яко.

Всъщност да си приятел с такъв човек не е чак такава драма. Това, че я няма да дойде за бирата в парка, която уговорихте преди седмица, я ще пропусне погребението на любимата ви детска учителка (хем най-много рева като разбра) - се преживява. По-лошото е, ако ви е в къщата. Представете си какво е на нещастната жена (или мъж), която живее с това същество.

- Патенце, чакам те за вечеря, зайче. Сготвила съм ти любимите сарми с ориз, също така платих сметките, дръпнах пети сезон на сериала и разходих кучето, тюленче любимо. Идваш ли си вече?

- Да, коте, след 30 минути съм вкъщи...

Представете си ужаса в душата на това невинно същество, избрало в следствие на объркване за свой спътник в живота някой, чието присъствие, както в ежедневието, така и в ключови екзистенциални мигове, е нещо строго относително и като цяло - божа работа.

Да, нека приемем, съвсем условно, че нашият главен герой е мъж, а телефонният разговор се провежда с неговата благоверна половинка.

"Жената е свикнала" ще си кажете. И сигурно ще сте прави. Най-вероятно, когато водите й са изтичали, той е бил до магазина за хляб, тя му е звъннала, но телефонът му е бил изключен... В крайна сметка се е появил след 4 дни, горд и щастлив, че е татко. Кръстили детето на таксиджията. Добрият човек стигнал за 5 минути от Обеля до Майчин дом.

Между другото, тези хора винаги имат много добре аргументирано обяснение за всяка своя изцепка - от това защо са дошли в различен час, ден ( възможно е и град) за наборната среща с випуска до това как така изпускат кръщенето на детето, на което са кръстници.

Почти винаги обясненията включват повреден мобилен телефон. Просто такъв човек винаги има страшни проблеми с техниката, но незнайно защо никога не прави нищо по въпроса. Ако се съди по поведенеито му, то той 15 години той е с едно и също устройство...

Друг характерен момент е крехкото здраве. Човекът, който няма да дойде на уговорената среща и в последния момент ще ви го съобщи, а може би никога няма да го направи, често боледува от разстройство, има температура, лошо му е, изпитва дискомфорт от разнообразен характер и т.н.

Понякога, за да е по-софистицирано, може да се появят и някои не толкова комерсиални състояния - изкълчен малък пръст на крака, заради който не може да ходи. Странен лишей на челото, който го загрозява и отчайва...

Да не забравяме също така, чe сериозен аргумент за това човек да забрави за рождения ден на детето си (а защо не и за самото дете като такова) е "творческа натура съм".

В случай, че именно вие сте артист под някаква форма (рисувате, пеете, доите кози 24 часа в музей под прожектор), то винаги можете да посетите зъболекаря си в 17 ч., нищо че сте записан за 15 ч.

Жалко, че така няма да има особен ефект за вас, защото никой няма да ви приеме и предложи услугата, която възнамерявате да потребите 2 часа по-късно от уговореното. Заради което е твърде възможно да ви изпопадат зъбите. Което пък не би било приятно. Но вие си знаете, де. Животът е приключение...