Голямото Facebook единогласие

Осман е около 30-годишен, живее в село Горно Новково, Русенско, и едва ли е очаквал, че с един пост ще насъска срещу себе си цялото Facebook едногласие, прокуратурата и дори зоополицията на Господари на ефира.

Благодарение на едни симпатични хора знаем не само къде живее, но и как се казва, какъв е номерът на автомобила му и дори телефона му. Знаем и че трябва да го тормозим. Трябва да препращаме гневно писмо до Районната и Окръжната прокуратура в Русе, както и към окръжния следствен отдел.

Същото писмо трябва да изпращаме и на Господари на ефира и да не ги оставяме на мира, докато не вземат мерки.

Не е задължително, но също така можем да го наричаме с всякакви имена, да му се обаждаме, да го дискриминираме заради турския му произход, да пожелаваме смъртта му и някои дори по-неприятни неща.

Осман е обикновен ловджия, направил фаталната грешка да публикува във Facebook видео, в което насъсква три кучета срещу жив пор/невестулка/белка/йоркепе, поставен в специално създадена клетка.

Вярно, анонсът към оригиналното видео е "Ek6ana pocva", което може да се счита за кръвна обида срещу грамар-нацитата. Но извън правописа на шльокавица не виждам причина да бъде атакуван. Ловът не е красива игра, но е нещо което съществува, има го от години и - доколкото съм наясно - все още не е забранен.

Според възмутената гражданка, публикувала първоначалния сигнал, обаче Осман е престъпник.

Той нарушавал чл.52 от Закона за защита на животните, според който "никой няма право да убива, измъчва, удря, прегазва, преуморява, дразни, плаши, стресира, малтретира, пренатоварва или извършва други насилствени действия" срещу този малък убиец на кокошки.

Чл. 53 от закона пък забранявал "да се настройва едно животно срещу друго живо същество, да се насъскват животни едно срещу друго и да се използват за примамка".

"Членовете на няколко групи за защита на животните не могат да останат безразлични към мерките, които ще се предприемат срещу Осман Акифов"

Истината обаче е, че в закона за защита на животните няма такива текстове.

В него дори не се споменава терминът "измъчване на животни", а цитираните текстове на чл. 52 и чл. 53 нямат нищо общо с действителността.

Параграфите са част от проектозакон от 2007 г. на депутатката от НДСВ Ваня Цветкова, който е напълно видоизменен в окончателния си вариант, приет от Народното събрание и публикуван в Държавен вестник.

Лично аз си го обяснявам не само с това, че в правото не съществуват понятия като "плашене" и "насъскване", но и с нещо друго - липса на обществен консенсус, че нещо подобно трябва да бъде наказуемо.

Впрочем, въпросните "фалшиви" алинеи присъстват на още няколко места в родното интернет пространство и явно често се ползват, за да дават инстуционална тежест на прекомерната любов към всяко живо същество, стига то да не е човешко.

Мислех си, че като общество сме надраснали и линчуването на хора, но уви, интернет и "небезразличните членове на няколко групи за защита на животните" доказват, че това не се е случило.

Доказват и друго - че според тях е правилно да налагат на останалите личните си възприятия за света, да тормозят институциите и да публикуват лични данни на случайни граждани без тяхното разрешение.

Един съвет - ако човек е против лова на животни и съпъстващите го дейности (което е легитимна позиция), нека инициира постепенна промяна в начина, по който обществото го възприема.
С времето, ако е събрал достатъчно съмишленици и е свършил добре работата си, може би масовата нагласа ще се промени. Това може да доведе до законови промени, които забраняват лова, обучването на кучета, тормоза на диви животни и дори сплашването им.

Само че нека междувременно да спрем да четем закони от форуми и нека не скачаме на всеки, който живее по различен начин.

И определено нека не публикуваме лични телефонни номера на други хора в интернет.