Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бейби бум - най-големият страх на София

Хубаво е да правиш деца, ама кой ще ги гледа. Защото когато дойдат "Игрите на глада" на София - битката за места в детските градини, винаги има губещи. Снимка: БГНЕС
Хубаво е да правиш деца, ама кой ще ги гледа. Защото когато дойдат "Игрите на глада" на София - битката за места в детските градини, винаги има губещи.

Представяте ли си наистина да беше имало бейби бум покрай пандемията? Затворени и скучаещи по апартаменти, да се бяхме отдали на масово любене без предпазни средства, довело до масова бременност на населението и едно поколение на заченати в локдауна българчета.

На пръв поглед звучи като нещо радостно - не само за практикувалите правенето на бебета, но и за нас като нация. Да я оправим малко тази демографска криза! Да се чува детски плач по земите български!

Сега обаче си представете в каква ситуация щяха да се окажат всички тези млади родители, когато след година и половина-две дойдеше времето за "Игрите на глада" на българската столица - битката за прием в детските градини.

Логично е да се предположи, че при пандемичен бейби бум най-много деца щяха да се родят в града, в който има най-много хора, нали така? Който обаче дори и сега има вече пословичен проблем с недостига на места в детските градини.

Да изясним нещо...

Искаме от младите хора да стоят, да работят и да се развиват в България. Искаме - или поне твърдим, че искаме - да се справим в демографската криза. T.e. искаме от тях както да работят, за да не се срине в един момент пенсионната ни система, така и да правят деца по-рано, а не да чакат първо да "направят кариера".

Същевременно младите хора в столицата са поставени в ситуация, в която нивото на заплатите, липсата/отдалечеността на родителски тела, които евентуално да гледат бебето, а и случващото се в детските градини ги карат да гледат на това сами да станат родители като на твърде тежка задача, която могат да си спестят за момента. И за още една година. И за още пет години. И така нататък...

Така отново се връщаме на въпроса за демографска криза. Причините за нея са на много нива - от застаряването на населението (характерно за цяла Европа), през емиграцията до нисък коефициент на раждаемост. Има въпроси, които в краткосрочен план и без ясна държавна политика не могат да се решат - не може например икономически да стигнем Германия или САЩ за 5 години, че да се спре изтичането на хора в трудоспособна възраст, търсещи по-добро заплащане и живот.

Други моменти, по-маловажни на пръв поглед, обаче са в ръцете на централни и местни власти. Като това да създадеш на същите тези млади хора условията да работят спокойно, знаейки, че има на чии грижи да оставят най-ценното - децата си, за да бъдат ефективна част от икономиката на страната. Т.е. да построиш ш*бани детски градини.

София е град, чието население непрекъснато расте и очаквано ще продължава да расте. В това отношение столицата не е някакво невероятно явление в световен мащаб, а само пример за вътрешномиграционни процеси, които се случват по цял свят. Когато едно подобен процес може да се предвиди, лесно могат да се предвидят и проблемите, които тази вътрешна миграция създава.

Един (очевидно пренебрегнат) фактор се явява нуждата от повече детски градини, които да приемат бъдещите деца на младите хора, напускащи родните си места, за да търсят работа, развитие и бъдеще в столицата.

Защото тези хора идват, за да останат. Дори пандемия не доведе до връщане към малките населени места, масова дистанционна работа от селските дворове или отказ от удобствата на големия град, така че очевидно няма как да очакваме подобно решение.

Според реститутите с 3-4 апартамента, свикнали да се издържат с безбожните наеми от "провинциалистите", връщане на така липсващото им софийско гражданство може да е панацея за проблемите на столицата, но през 2021 г. това мислене е абсурдно на много нива, включително и икономическо.

Специално проблемът с детските градини ще се реши със строене, строене, строене. И очевидно в мащаби и темпове по-големи и бързи от сегашните, защото детските градини, които се очаква да отворят врати до края на годината, по груби сметки ще решат проблема само за около 1000 семейства.

Какво правят останалите 9 хиляди и онези, които догодина ще имат нужда от този вид социална услуга?

Алтернативите не са големи. Да викнеш бабата за няколко месеца да гледа детето, ако има такава. Да се впуснеш в търсене на пенсионерка, която да гледа детето ти срещу заплащане, защото с една пенсия живее ли се. Да се търсят варианти от рода на една майка гледа няколко деца, другите работят.

Но всички тези алтернативи носят рискове и твърде много въпросителни. Ами ако няма баба или тя няма как да дойде в София, или няма място и за нея в 60-70-квадратния апартамент? Как да довериш детето си на възрастна жена, която не познаваш и си открил чрез питания във Facebook групи за майки - какви гаранции и сигурност имаш за неговото здраве и доброто ѝ отношение?

Как една жена, без да е професионален педагог, може да се справи с няколко деца? И пред какви нормативни предизвикателства може да се окаже изправена една подобна родителска инициатива, защото у нас не е изключено там, където общността иска да реши проблема, държавата да слага спънки.

А за капак - колко по-рискови са всички изброени подходи в ситуация на пандемия.

Отново се връщаме на изходната позиция за това колко важно е да има повече детски градини. Не само за онези, които тук и сега, през пролетта на 2021 г. се нуждаят от такива. За нас като общество, което съзнава, че има демографски проблем.

Никой не казва, че едни детски градини ще го решат - моля ви, да бъдем сериозни. Но пренебрегването на малките стъпки е нещо, което може да спъне всяко начинание. 

Да се сещаме за камъчето и каруцата, за да не се чудим защо после "Расте, но не старее" може да е валидно за София, но във втората си част да не е валидно за населението ѝ. 

 

Най-четените