Две седмици, след като престижният речник "Колинс" определи "локдаун" за дума на годината, България реши да наложи втори такъв, поне според някои хора. Великодушно ще пропуснем факта, че точно нашата страна никога не е била в какъвто и да било локдаун, че да навлиза във втори.
Ще наблегнем на това, че остават по-малко от два дена до влизането на новите мерки в сила.
След това свободата, Санчо, само ще я миришем.
С други думи - разполагаме с има-няма 48 часа, за да се наживеем като за последно, макар че ние така си живеем по принцип.
Сега като ни затворят мола, хлопнат портите на кръчмата и дори забранят фитнеса - живот ли ще е въобще?! Къде ще се разхождаме, къде ще си пием питието с най-близките ни 50 човека, къде ще ваем мускули и плочки за следващото лято? Някой ще каже - паркът е прекрасно място за зимна разходка, и у вас можеш да пиеш и/или да тренираш с домашните гирички.
Аман, ще кажем ние на такъв опортюнизъм.
Затова решаваме да направим ей тия неща до петък вечер включително:
Да се сбием за гащи на намаление в мола
Може да не им празнуваме на американците Хелоуина, но на Черния им петък се сцепваме. Освен това боят за тоалетна хартия беше модерен през изминалия карантинен сезон, време е за нов спаринг за стоки, които са всичко друго, но не и дефицитни.
Молът представлява прекрасно поле за изява на недоказали се ръгбисти и жадни за размирици хора, затова смело се отправяме натам, въоръжени с колене и лакти.
А когато над нас е надвиснала нова карантина - вдъхновението да си спретнем люта битка за гащи и сутиени на промоция е тройно по-голямо и силно. След това прекарваме локдауна в дантела и сластен сатен, деликатно прикрити под домашния анцуг.
Да си спретнем pub crawl
Среща на "Попа" и след това започва една обиколка по баровете, каквато нито един английски тийнейджър не е и сънувал. Пиене до припадък, свестяване и пак пиене до припадък - и златните времена на Слънчев бряг няма да са виждали подобен (предкарантинен) запой!
Почва се в сряда в 7 вечерта и се приключва в петък по същото време. Целта е участниците да се наквасят до степен, в която не помнят не само името си, но и името на вируса, който я причини тая пуста пандемия.
Когато се приберат в петък вечер и започне локдаунването, ще изтрезнеят. В повече от един смисъл...
Да резервираме маса в най-скъпия ресторант
Говорим за онзи ресторант, който е собственост на шеф Манчо Иванчев и който е идеално място да посрещнете локдауна с чаша просеко в ръка и уста, пълна със стриди и автентично хосомаки авокадо и сьомга. Вярно, салатата от половин домат с три капки песто струва колкото щайга домати на пазара, но кеф цена няма. Локдаун - също.
Все пак след това ни очакват дълги седмици, изпълнени със спорадичен битов алкохолизъм и с най-страшния въпрос, задаван някога - "Днес к'во ше ядем?". Именно в тези моменти спомените за онази гурме вечеря ще ви помагат да не подадете молба за развод и вместо това да забъркате един омлет, че то гладен се не седи.
Да отидем на фитнес
Нищо, че за последен път сме спортували по физическо в 12 клас, когато си изтървахме медицинската топка на крака и от изумление и болка се сецнахме в специфична поза на буквата Г. Нападаме близкия фитнес с апломба на Астерикс и Обеликс и започваме да обикаляме уредите, сякаш сме в увеселителен парк.
След това посиняваме от умора и задъхване и ни изнасят с носилка към най-близкия пункт за антигенни тестове.
* * *
А сега сериозно! Мерките са, за да се спазват, и е разумно да се съобразим с тях и още преди заветния петък, 27 ноември.
Става въпрос за здравето ни - нашето и на хора, които обичаме безкрайно.
Ако всички се снабдим с достатъчно търпение и разум, ще преминем през това изпитание, точно както го направихме и пролетта. И помнете - все ще дойде време, в което ще можем да посетим фитнеса, ресторантите и баровете спокойно и ще си спомняме с усмивка за тези дни на изолация и несигурност.
