Явно балоните, в които живеем, облицоват малките ни светове добре, защото едва наскоро разбрах за съществуването на чантите Birkin. Или по-скоро за явлението "чанти, за които плащаш десетки и стотици хиляди долари и то ако се доредиш".
В конкретния случай ставаше дума за две такива чанти, продадени на търг за почти 540 000 долара. Те са били собственост на осъдената за колосални измами виетнамска бизнесдама Чьонг Май Лан, която разпродава всичко, което има, за да намали присъдата си.
Поискала да запази именно двете Birkin, за да ги предаде в наследство на потомството си, но пък властите не се съгласили. И за разлика от други луксозни придобивки като коли и яхта, за тях се намерил купувач за нула време.
Бях шокирана и скандализирана от факта, че за чанта може да се дадат толкова много пари.
Колежките ми Антония и Мануела обясниха, че за Birkin това било съвсем в реда на нещата, за тях имало листа на чакащи и се предавали от поколение на поколение. Изработвали се ръчно, от естествена кожа, и били нещо като разпознаватален маркер, че принадлежиш на най-елитния от елитните клубове на хората с много и стари пари.
Символ на статут, не просто чанта. Начин да се отсеят и пресеят контактите.
Че това не са скъпи чанти, ако успееш да се поставиш на мястото на хората с големи възможности, а не да гледаш от собствената си неелитна камбанария. За нас това изглеждат много пари, но за собствениците на милиарди са центове. Те обитават категории, непонятни на масата.
Могат да се измислят още куп причини и обяснения, основателни или не, но нито едно от тях не оправдава очевидното. Абсолютно неприемливо, неоправдано, неприлично и арогантно е да дадеш 50-100 000 долара за чанта. Защото няма чанта, която да струва толкова.
От каквото ще да е направена, с колкото и пари да разполага купувачът и каквото и да символизира.
Това е просто чанта!
И с подобни суми, които се плащат за нея, става символ на най-сбърканото у хората и в света на хората. Нагледното, предметно обяснение защо бедните мразят богатите. Самоцелна демонстрация на статут.
В случай, че и вие като мен живеете в неведение за какви вещи може да се дават абсурдни суми - малко обяснения. Формално тези аксесоари не са толкова скъпи - ексклузивността им е това, което надува цените. Произвеждат се от Hermes и в бутик базовите модели започват от около 10-12 000 долара или малко повече.
Хитростта на бизнес модела е в това, че за тях се чака и клиентът трябва да отговаря за определи условия, за има честта да се сдобие с този продукт. Те са дефицитна стока, въпреки търсенето.
Благодарение на което в момента, в който излезе от бутика, цената на придобивката в повечето случаи скача, а баснословните суми се плащат за модели с екстри като екзотични кожи, диаманти и т.н.
Едната от чантите на виетнамската бизнесдама например е била от бяла крокодилска кожа и със скъпоценни камъни, което надува цената още повече и я прави колекционерска и/или инвестиционна придобивка.
И въпреки всичко, това си остава чанта, в пъти по-скъпа от камъните и златото по нея. Аксесоар, в който си държиш телефона, портмонето и ключовете и е добре да подхожда на обувките ти. Нито е спортна кола, нито е топ имот, нито има вложени особени технологии, нито труда на стотици хора, нито години изработка, нито е произведение на изкуството.
Проблемът изобщо не е в производителя - напротив - Hermes са измислили и създали гениална ниша за съответните клиенти.
Проблемът е в хората, които с удоволствие и страст я поддържат, плащайки неприлични суми за привилегията да демонстрират статут.
Тук не става дума за сиромахомилство, натякване за бедните и гладните по света, които да се нахранят с парите, плащани за една чанта. Дори не става дума за влагане на тези суми в нещо полезно и устойчиво като образование и проекти за въпросните бедни и гладни.
А че чисто номинално това е неприлична сума за една чанта, и именно богатите хора знаят най-добре това. Това е сума, неадекватна на реалността.
Колкото и всички да обитаваме свои балони и своя среда, съществува усреднена координатна система, в която парите имат една и съща стойност и чанта, рокля, панталон или обувки за десетки и стотици хиляди долари са напълно извън нея. Защото да дадеш толкова пари за подобна вещ е престъпна, безобразна, богохулна суета.
Именно подобни демонстрации са и една от основните причини елитите да бъдат мразени.
Милиони, вероятно милиарди хора по света не искат да имат парите и дори властта на богатите. Напротив - огромната част от хората си живеят добре в умерената, спокойна среда и именно тя е целта на бедните, а не милионите, милиардите и чанти за пари, колкото някои не изкарват и за цял живот.
И съответно повечето хора ненавиждат не факта, че някой има повече възможности да си купи нещо или да властва над някого с парите си, а показността и празноглавото пръскане на пари.
Поведение, което изобщо не напомня на аристократичния финес на "старите пари", а на парвенюшки опит да го копираш.
Защото да си купиш чанта за 100 000 долара е точно това - връх на неадекватната суета.
