Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да се напиеш е човешко, да се извиниш - звездно

Писмото на едно селебрити до обикновените хора Снимка: iStock
Писмото на едно селебрити до обикновените хора

Следващият текст е изгубено из пясъците на интернет писмо, дело на анонимно селебрити, т.е. човек от телевизора, хванат пиян/дрогиран зад волана и търсещ опрощение и справедливост. Справедливост за него, не по принцип.

Знаете типажа, историята помни такива случаи. Разбираме за прегрешенията им, защото са известни. Често им се разминава, може би отново защото са известни. А публиката цъка с език, после забравя.

Всяка прилика с действителни лица и събития не е прилика (а и да е, е напълно случайна):

"Прощавайте, сгреших!

Нима не е човешко да пийнеш? Нали за това имаме устни и гърла?

Нима не е човешко да шофираш? Нали за това изкарваме книжки?

Нима не е човешко да пийнеш и да шофираш едновременно? Не, чакайте... Това го има в наказателния кодекс. Ще го задраскам.

Идеята ми, скъпи зрителю, защото си свикнал да гледаш лицето ми на телевизора, е, че само Бог е безгрешен. И ако ме гледаш накриво, значи не си добър християнин. Не, не, така е много остро...

Който не е грешил, той да хвърли камъни!

По-добре и това да зачеркна, че някой наистина може да почне да мята. Така... Брррр, отначало:

"Прощавайте, сгреших!

Човешко е да се сгреши, още по-човешко - да се покаеш. И най-човешко: да простиш. И вие, всички четящи, простете - но най-вече съдът и прокуратурата, че живее ли се под такъв стрес. После що хората пиели и карали...

Истината е, че всяко лице от екрана трябва да бъде пример с действията си. Понякога обаче това е невъзможен стандарт, а очакванията към нас, хората от телевизора, са твърде големи.

Знам, че искате кръв и зрелища. Знам, че завиждате на онези, които имат, защото вие нямате. Но и знам, че ако вие бяхте сгрешили, всичко щяхте да направите, за да ви се размине - и рушвети щяхте да се опитате да бутате, на колене щяхте да паднете, да приклекнете... Когато обаче става дума за селебрити от телевизора, искате "справедливост", "правосъдие". Като глутница кучета, бореща се за законност.

Ама знам, че ще простите. Защото искреното извинение е по-силно от Наказателния кодекс. Така се наредени нещата - устно правило, закон, честна дума. Честна дума: не се поучих предните пъти, когато сбърках, но този път - със сигурност!

Извинението е човешко и човеколюбиво (нали с това започнахме?), докато законите ни превръщат в оковани животни, които само се наказват едни други.

Ще ми се да ме разберете. Българи сме, ясно ви е, че с повод и без повод имаме за какво да се почерпим. Пък като ти се отвори глътка, потоп! Що се отнася до шофирането след това - нямаше как... Друг да ме вози? Не! Особено пък жена - по-добре пиян да се возя. Да си малко мизогинист на шофьорска тематика също е човешко.

Под нивото ми е да звънна на някой дринк енд драйф, да ми дойде с "Голф" единичка, а после да ми се качи в колата за не-знам-си-колко-хиляди, да ми я кара като голфа. Между другото, знаете ли откога не съм се качвал в кола, модел преди 2015-а? И аз не знам, не помня. Ама и не искам да си припомням. Ако ще дринк енд драйфам, по-добре да е на скъпо.

Таксиметровите пък са все клюкари, така че как да викна такси? Ще ме види, че съм селебрити и съм се почерпил, ще пише после на колегите си в системата "Карах тоя и тоя, дишаше на джибри, гледаше като след нокаут, не слезе от колата, а се разля от нея". И после срам.

Що да не се закарам сам, макар и пиян? Не знам дали знаете, но славата дава крила, като онази енергийна напитка с веселия слоган и тъпите реклами. Няма как да знаете - само пияно селебрити може да разбере друго пияно селебрити. То е като с черните нинджи.

Звездното пиянство не е като на обикновените хора и няма как да бъде - нашето е по-зрелищно, по-грабващо окото. Заради това и обичате да ни гледате сеира след това.

Но също така наказанията за звездно пиянство не трябва да са така строги, като за обикновените хора. Защото от нас може да излезе пример - не че съдебната система работи и възпитава, а че трябва да се дава втори шанс. И трети, и пети...

Нима само нас да ни хващат едни, а после да ни пускат други? Нима никому неизвестни до вчера синове на бизнесмени не минават по тънката лайсна след като с вратата си са забърсали някоя мантинела, а с предната броня са се опитали да борят дръвче след пет водки?

В съда е така - по нарушението посрещат, по името изпращат. Понякога и не точно по името, но да се казваш "Алеко" и да си в зелено помага, разправят. А после тези същите също ще крещят "Дръжте селебритито!" като вас.

Днес ме обсъждате и ми мислите лошото, но след време ще простите. Ще ви се усмихна пак от екрана някой ден - я от предаване, я от сериал, я от новините, и ще кажете "Човешко е!". Промилите ще забравите, усмивката ще запомните.

Най-вече защото никой не пострада. Помните само когато пострада някой (ама не и шофьорът, добре, че съм жив и здрав!), иначе всичко лесно се забравя. Дори фактът, че този път пострадал може да няма, но утре - може да има. 

Което ме подсеща да се застраховам за евентуален следващ път: то и да пострада някой е човешко. Кой го е карал да стои пред колата на пиян човек, нали така?

А до всички други познати и непознати селебритита, които може да се озоват в моята ситуация: чувствайте се свободни да използвате това писмо, за да се извините и вие някой ден. Свободни се чувствайте."

 

Най-четените