Сам по себе си фактът, че 32 на сто от 7-годишните деца у нас са с наднормено тегло, е повод за стабилно притеснение.
Това вещае и минимум такъв процент население с проблемно тегло, когато тези деца пораснат, а вероятно и повече.
Поне една трета от работната сила ще е в повишен риск от основните хронични заболявания и последващи усложнения и инвалидизация в страна с все по-застаряващо население и все по-големи социални и здравни харчове.
По-притеснителен е фактът, че огромната част от семействата на тези деца не смята, че в теглото им има нещо притеснително. Данните от поредното проучване на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) сочат, че около 80 на сто от родителите на деца с наднормено тегло определят теглото им като нормално.
Една трета от родителите на деца със затлъстяване също смятат килограмите на наследниците си за нормални.
Което - като начало - означава, че вероятно не намират проблем в цялата работа и съответно не възнамеряват да направят каквото и да било. Ще продължат да поддържат и затвърждават нездравословни навици на хранене и физическа активност.
Ще продължат да поддържат балона около наследниците си, че всичко е наред, че храната е любов, че са обичани такива, каквито са, че могат да ядат каквото си искат и когато поискат и да висят на таблети и телефони.
Да получават "удобна" храна, която често е и по-евтина, достъпна, и вкусна. Да не се занимават излишно с физическа активност, защото така е най-лесно за всички.
И така още няколко години, докато децата не станат тийнейджъри, не се огледат в околните, и не установят изведнъж, че живеят в тела, които не харесват. Или са тромави вече за футбол, или не се харесват дебели, или са обект на подигравки и тормоз.
И това е само началото, особено за затлъстелите деца, които при 7-годишните у нас са цели 15%.
Следват повишен риск от хормонални проблеми, високо кръвно налягане и диабет, и то при съвсем млади хора, дори още деца. За немалка част и още и още килограми.
Рано или късно тези деца и млади хора установяват, че не става с боди позитивити и да се харесваш какъвто си, нито пък успяват да се утешат, че още сума народ около тях е с доста наднормено тегло или затлъстяване. Или че в Америка са още по-дебели, или че средно и в Европа и в страните около нас положението е същото.
Нищо от това не помага срещу всички физически ограничения на прекалено многото килограми, срещу болестите и страданията, и срещу бруталния факт, че обществата не могат да си позволят прекалено голям процент хора с твърде проблемно тегло. Защото произвеждат по-малко и харчат повече.
И защото - в по-честия случай - болестно затлъстелият човек е в по-голям риск от бедност.
Тенденцията е видна и у нас. Проучванията на НЦОЗА от 2008 г. насам сочат доста логичен тренд. Броят на децата с наднормено тегло и затлъстяване расте, но не прекалено - с около 4% за 15 години. В градовете няма тенденция за ръст, за разлика от селата, а по отношение на социално-икономическия статус има сериозна промяна.
Ако през 2008 г. в най-висок риск от затлъстяване и наднормено тегло са деца от семейства със среден и висок доход и образователен статус, то през 2023 г. в риск са вече децата на бедни родители.
Първото е характерно за икономики в преход, отбелязват от НЦОЗА, а второто - за развити икономики от западен тип.
Това означава, че за редица семейства възпитанието на децата включва и здравословно хранене и физическа активност, и е част от осъзнат и търсен начин на живот.
Уви, също така означава, че хората с ниски доходи и в честия случай - по-ниско образование, са в капан на бедност и липса на знания, които е доста вероятно да се възпроизведат и при децата им.
Ако първите не чакат на държавата или обществото и имат и парите, и мотивацията да не хранят децата си с боклуци, да ги водят на спорт и да ограничават времето им по диваните и пред екраните, то с вторите не е така.
Обществените нагласи и личната отговорност на родителите са от изключителна важност, но държавата и нейните институции също имат огромна роля.
Според НЦОЗА средата в доста училища се подобрява - на повече места има столове, лавките с боклуци намаляват, а броят на децата, които ядат редовно плодове и зеленчуци, расте.
Това обаче очевидно не е достатъчно и държавата има още работа за вършене, и съществуват редица мерки, които са в компетенциите на институциите.
Сред например тях са начини и програми за насърчаване на движението на децата. Един от тях са финансово по-достъпните спортни занимания. За тях плащат родителите и общините и държавата биха могли доста да помислят в тази посока - със субсидии, търсене на спонсорства и т.н.
Друга мярка могат да бъдат и целенасочени промени в училищната програма за повече физическа активност.
Това е трудно, но не невъзможно, и далеч не касае повече - и по-смислени - часове по физическо възпитание, а по-разчупена програма с повече занимания на открито.
Освен това е крайно време да се въведат рестрикции и дори забрани за реклама на нездравословни храни в детски предавания и канали.
Редица училища имат свои добри ограничителни политики по отношение на телефоните и екраните, но обща, национална политика би била добре дошла.
Въпросът със субсидиите на определени храни и съответно с облагането на други е доста щекотлив, но все пак има страни, включително в Европа, с налози върху подсладени напитки.
Нищо от това не е лесно, нито пък дава моментален ефект. Но е сигурно, че е необходимо.
