Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Diana business и брандът, който не умира

Да продадеш Даяна през 21 век се оказва елементарно начинание Снимка: БГНЕС
Да продадеш Даяна през 21 век се оказва елементарно начинание

От плюшени играчки до книги, сувенири, магнити за хладилник и тематични екскурзии - бизнесът с лика на лейди Даяна продължава да процъфтява дори 24 години след смъртта ѝ.

От перспективата на съвремието, тя вече не е само уелската принцеса, загинала трагично в парижкия тунел "Алма" на 31 август 1997 г., а и търговски бранд, чието име гарантира приходи на множество организации - някои с благородна цел, други с интерес за лична облага.

Да продадеш Даяна през 21 век се оказва елементарно начинание с добри търговски резултати, а причината е, че в която и точка по света да споменете името ѝ, хората, съответно клиентелата, няма да си представят просто образа на една дама от висшето английско общество, а цяла драматична история, която ще стимулира милосърдието и състраданието им и ще ги провокира да пазаруват импулсивно и емоционално.

Подобен е и случаят с Елвис Пресли, Мерилин Монро и Майкъл Дженсън, чийто наследници натрупаха състояние от смъртта им. А наследниците на Джексън успяха да изплатят и дълговете му, използвайки комерсиализацията на новината от неговата смърт. 

Няма по-желан трик в маркетинга и по-перфектен продукт, който върви ръка за ръка със собствен сърцераздирателен разказ, към който публиката лесно ще се привърже и ще поиска да притежава.

Хората не искат поредната стока за бита, те искат парче от историята на лейди Ди.

Колкото и цинично е да говорим за Даяна като за продукт, ако погледнем какво се случва след смъртта ѝ, ще видим по-скоро създаването на митология, смесила една част истина с една част фантазия, предназначена основно за продажба, а не точно биографично предаване на фактите от живота ѝ.

Докато е жива, самата Даяна също участва активно в създаването на легендата за себе си, следвайки неотлъчно публично изградения ѝ образ на отчуждена от кралското семейство, необичана в брака си жена, отдадена на каузите в помощ на децата и дълбоко нещастна от живота си след короната.

Това са именно онези отделни моменти от биографията ѝ, с които ще бъде запомнена завинаги и които с лекота предизвикват масови симпатии. Човек трябва да е изключително пресъхнал емоционално, за да не съчувства на принцеса Даяна, когато разказва историята си, нищо че тя е само едната страна на проблемен брак, в който са въвлечени двама души.

Парадоксът е, че ако Даяна беше жива, днес всичко, казано от нея щеше да мине на ревизия, но понеже е загинала трагично, думите ѝ се превръщат в красива приказка, която никой не желае да развенчава. Най-вече защото няма интерес, дори обратното - свалянето ѝ от пиедестала на съвършенството може да има сериозни финансови минуси за цялата маркетинг кампания, която се върти около името ѝ.

Вече знаем колко безмилостна е културата на отмяната (cancel culture), дори към най-дребните прегрешения и на вече починали публични личности.

С представянето на Даяна в различна от приетата светлина ще се загуби много. Само фондацията ѝ "Даяна, принцесата на Уелс", възпоменателен фонд в помощ на болните деца, събира около 133 милиона долара годишно.

Отделно от него вървят и паралелни туристически методи за стръв на зажаднелите ѝ фенове - любимите ѝ места в Лондон, олтар в нейна памет в търговския център Harrods, възможност да наемете черен "Мерцедес" в Париж и да пропътувате маршрута, по който намира смъртта си.

Последната примамка за туристите в британската столица, които искат да са с една идея по-близо до принцесата, е и монументът ѝ в двореца "Кенсингтън", който е официално достъпен за посещения от 31 август 2021 г., - годишнината от нейната кончина.

Статуята отново се придържа към нейния бранд - покровителството над децата, въпреки че ако трябва да сме исторически коректни, по голямата част от времето на Даяна в "Кенсингтън" е прекарано в самота и взиране в растенията в градината.

Роднините на Даяна също не дават добър пример за липса на меркатилност, когато става дума за използването на живота с търговски цели.

Преди години племенникът на принцесата Чарлз Спенсър дава съвет на организацията, поддържаща възпоменателния ѝ фонд, да се разпусне и да разпредели събраните средства, а успоредно с това стартира собствена кампания за набиране на пари в памет на Даяна.

Лордът открива изложба в семейното имение на рода с лични вещи от бащиния ѝ дом и въвежда входна такса от 15 долара с обещанието да дари приходите за благотворителност. Но след закриването на експозицията и преброяването на над 2 милиона долара събрани приходи, лорд Спенсър рязко сменя мнението си и решава да дари само 10% от събраните средства.

Примерът е достатъчно показателен - от една страна за комерсиалността на Даяна като търговска марка, и от друга - за желанието животът ѝ да бъде херметизиран в опаковката, която се продава най-добре.

Вероятно и по тази причина от кралското семейство не оспорват версията си на "лошите герои" в нейната история. Осъзнавайки и ролята си на "туристическа забележителност", те също нямат финансовата полза от развенчаването на мита за Даяна, такъв какъвто тя го е представила.

Най-четените