Все по-често и в българските медии се говори за "генерация Х", "генерация Z" и т.н.
Какво обаче значат тези термини и имат ли смисъл у нас?
Генерациите са средство за отчитане на поколенията в САЩ. Военното поколение са родените между Световните войни. Така наречените Буумъри (от бебе-бум поколението) се делят на две - "Буумъри" (родени 1946-1954 г.) и поколение "Джоунс" - 1955-1964 г.
Следва Поколението Х - 1964-1980 г. След тях идват Милениълите - 1981-1996г. и генерацията Z - родените след 1997 г.
Тези дати съвпадат с ключови етапи от развитието на САЩ, но имат връзка и с развитието на българското общество. При нас обаче времевите диапазони следва да са други.
Нашето Изгубено поколение са хората, родени между 1919 и 1939 г. - хората, родени и израснали в Третото царство, чийто живот бива пометен през 1944 г.
Следва ги поколение, което аз бих нарекъл "Димитровчета" (Генерация Д) - хората, родени от 1939 до 1959 г. - това е поколението, което най-вярно и носталгично вярва в Комунизма и до днес остава гръбнак на "червената идея". Те поеха властта на България през 1989 г. и я оформиха по свой образ и подобие.
След тях идва собствената ни Генерация Х - родените от 1960 до 1980 г. Това е Второто изгубено поколение - бунтарите, израснали с Битълс и Пърпъл, които през 1989 г. бяха захвърлени в нов свят, който отне най-добрите им години. Именно тези разкъсани между носталгия към миналото, отчаяние от настоящето и надежда за бъдещето хора, направляват развитието на България през последните 20 години.
Следва моето поколение - Децата на Прехода (Генерация П) родени между Олимпиадата в Москва и Виденовата Зима (1981-1996г.) - днес ние сме гръбнака на икономиката, но не и на политиката, която постепенно ще поемем в свои ръце през следващите 10 години.
Накрая идва поколението Z - родените след 1997 г. Днес повечето от тях са още в училищата, макар най-големите да започват с кариери и деца.
Макар да има сходства с американската система, при нас поколенията се дефинират най-вече на социално-политически принцип, гравитиращ около преломните 9.9.1944 и 10.11.1989 г.
Като цяло Децата на Прехода съвпадат по култура и ценности с американските Милениъли, а при Генерацията Z сходствата са дори по-сериозни. Дяволът се крие в детайлите.
Докато Милениълите израстват в охолство и сигурност, ние пораснахме сред криза, недоимък и трудности, насред които трябваше да преоткрием националната си идентичност, дълго затисната под големия червен камък за кисело зеле.
Това роди много грешки, несигурност и комплекси, които тепърва ще проличат, когато поемем контрола над институциите.
Далеч не така драматична ще е разликата за Z, особено родените след 2010 г., които израстват в горе-долу сходни условия с хората от Запада - достъп до технологии, пандемията, глобалните кризи.
Това означава, че някъде около 2050 г. моето поколение ще остави политическата власт в ръцете на първото поколение българи, които споделят напълно ценностите на Европейския съюз и общество.
Дано само да са останали хора, които да поемат щафетата.
*Текстът е взет от фейсбук страницата на историка д-р Александър Стоянов с негово позволение. Заглавието и подчертаните пасажи са на редакцията.
