Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Думичките, които трябва да казваме по-често

Думичките, които трябва да казваме по-често Снимка: iStock

Мътна понеделнишка утрин.

Тялото ми плаче за нещо с много кофеин и нещо с много глутен и въглехидрати, а защо не и двете едновременно, в този или не точно този ред. Затова влетявам в близката баничарница и пускам в обращение едно "Добро утро!" и една широка усмивка.

Насреща ми отговарят с ледено мълчание и физиономия, която ми намеква, че точно в момента продавачката получава реминисценции от Корейската война.

Аз не се отказвам и продължавам: "Една баничка с кашкавал и едно дълго кафе, МОЛЯ!". "Много Ви БЛАГОДАРЯ!". "ПРИЯТЕН ДЕН!". Репликите ми не биват прекъсвани и за секунда с нещо като "Заповядайте!", "Моля!" или, не дай си Боже, "Приятен ден и на Вас!". Пу, пу, да не ми е уроки!

Едно време ни учеха, че "благодаря" и "моля" са вълшебни думички, които отварят врати пред нас. Даже пеехме тематични песнички в детската градина, докато и последната мозъчна клетка не започне да плаче за помощ.

Метафорично, разбира се. Съвсем не метафорично обаче не можехме и да си помислим да не използваме въпросните вълшебни думички, както не си и помисляхме да си изхвърляме опаковките от вафла "Куку-руку" и дъвки "Хуба-буба" където ни падне.

Затова трябва да си припомним да използваме по-често:

"Благодаря!"

Опашка в квартално магазинче. Пред мен е наглед прилично облечен господин, на когото продавачката тъкмо подава 300 грама салам "Камчия" и едно сирене. Той обаче гледа с празен поглед отвъд нищото и сякаш наум пресмята интегрални уравнения или се опитва да изчисли колко е външният дълг на Бутан и може ли да бъде изплатен в биткойни (и колко?!).

От устата му явно не може да се отрони и едно кратичко франкофонско "Мерси", камо ли "Благодаря".

Време е да тази грешка да бъде поправена веднъж-завинаги и да си припомним, че в речника ни съществуват и тези две думички, след което, ако е необходимо, спешно да ги вкараме в употреба. Да бъдеш темерут не е яко, благодаря!

"Моля!"

Долу в офисната лавка, някъде между мусаката с имитиращ продукт на кайма и вафлите с фъстъци, засичам счетоводителката Мария от горния етаж.

Тя се сблъсква с продавачката, която или вече си е припомнила как се благодари, или никога не е губила това безценно умение. И точно в този момент, след едно "Благодаря!", Марчето започва да гледа като препарирана в една точка над темето на продавачката и устните ѝ изглеждат като слепени с "Капчица". 

Е, на Мария и на всички като нея препоръчваме да си навият виртуалния будилник, който трябва да има някъде из главата им, и нека той да им напомня (с ароматнияяя си глааааас), че когато чуят "Благодаря!", трябва да отговорят с "Моля!" или "За нищо!".

Няма да им паднат пломбите. Ако паднат - значи са от амалгамените.

"Извинете!"

Случва се човек без да иска да направи някое достижение на интелекта и доброто възпитание, като това да настъпи някого в автобуса, докато търчи за зарязаното на прозореца билетче, или да пререди мацката пред него на ескалатора, за да се изкачи с две секунди. Даже може и да не е било много без да иска.

Редно е в тази ситуация въпросният човек да не брои размазаните в пода дъвки, а да се извини на пострадалия. Както е редно да се извини, ако допреди малко е настоявал, че Виена е столицата на Италия и не особено изненадващо се е оказало, че не е прав.

Както е редно да се извиним и в още редица ситуации извън лекия ни безобиден хумор. И, не, "Оппа!" не е синоним на "Извинете!".

"Приятен ден!"

Човек да бъде киселяк, на когото му се свиди да каже и едно "Приятен ден!" или "Лека работа!", е като да се носят сандали с бели хавлиени чорапи. Или мъжки дупчени обувки тип "Пичеловки". Или черен сутиен с прозрачна бяла блузка. Абе, схващате идеята.

Така че нека не пропускаме да вкараме едно "Хубав ден!" или "Лека вечер!" на изпроводяк - ей така, ако не за друго, то поне за разнообразие.

Най-четените