Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Естествени багрила" ли?! Подай химията там!

Как боядисах яйцата въпреки изобилието от татразин и кармазин в пликчетата с бои Снимка: iStock
Как боядисах яйцата въпреки изобилието от татразин и кармазин в пликчетата с бои

Аз съм модерен градски човек, който се възползва от благата на модерния град.

Използвам цял набор битова химия, вместо да търкам в захлас със спирт и оцет всяка гладка повърхност в дома си, след което да се чудя как да проветря и да не мирише на кръчмарница. Содата, солта и лимоните за мен са за готвене, а не за отпушване на канали и чакри. И не мога да си представя да почиствам пода си с обикновен сапун, вместо с някаква адска смес от химикали.

Но изневиделица тази година и мен ме обзе идеята да използвам "природни багрила" за боядисване на яйцата.

Подведох се от обещанията из кулинарните блогове за неустоимо красиви яйца в нежни пастелни тонове и без грам вредни вещества, които иначе могат да ми докарат кошмарни последици. Цъках като часовник на снимки на великденски яйца в сластно розово, яркозелено, синьо, кафяво, абе, който цвят ми иска сърцето.

Начетох се и на данни, че конвенционалните бои, с които си боядисваме яйцата, че и сладкишите, всъщност са по-вредни от това да си инжектирам белина венозно, след което се насочих към близкия супермаркет.

Там оставих половината си заплата за цвекло, спанак, магданоз, червено зеле, куркума, лук, кафе, боровинки, лавандула и хибискус. С този тюрлюгювеч ми обещаваха, че ще постигна зашеметяващи яйца в червено, зелено, жълто, златисто, кафяво и люляково. Обещаваха ми, а аз, ахмак глава, им вярвах...

Вкъщи разтоварих бакалията, сварих 30 яйца от щастливи и свободни кокошки с перфектен педикюр, като по стара великденска традиция 10 се счупиха още при варенето.

Междувременно се захванах да варя био отварите, които трябваше да ми гарантират един шарен и екологичен Великден, след което накиснах яйцата и зачаках. Резултатът мога да опиша с "Абе... важното е да сме живи и здрави".

Нежното розово, което фууд блогърите и бъркочът от червеното цвекло и хибискус ми обещаваха, биеше на депресиращо кафяво. Слънчевото жълто и топлото оранжево, които би трябвало да докарам с куркума и обелки от лук, докараха същия мистериозен кафеникав оттенък, какъвто ми донесе и цвеклото.

Щяхте да кажете, че половината от въпросните яйца действително са боядисвани с нещо, само ако аз изрично ви информирам за това.

Редичката супа от спанак и магданоз, която весело къкреше на котлона, вместо в пролетно сочно зелено обагри кокошите дарове в блатно зелено, което навяваше асоциации за водоемите около Чернобил и за Оскар от "Улица Сезам" - онзи мъпет, който живее в кофа за боклук.

Лавандулата ароматизира несравнимо кухнята ми, изгони влезлите мухи и насекоми, както и двама свидетели на Йехова, но и тя не свърши особена работа. Боровинките, които закупих за 5 лева срещу 100 грама, директно изядох, досвидя ме да си правя експерименти с такава деликатесна стока.

След това гаврътнах една чаша бяло вино на екс за кураж, тонус и по-добро кръвооросяване, и отново отидох до магазина, където закупих още яйца и боя за яйца, от оная, химическата.

Вкъщи обърнах още една чаша бяло вино за още повече кураж, дезинфекция и против уроки, и боядисах яйцата въпреки изобилието от татразин, кармазин, индиготин и амарант в пликчетата с бои.

И, о, чудо!, пред очите ми постепенно светнаха яйца в цветовете такива, каквито са ме учили да ги познавам от детенце. Червеното си беше рубиненочервено, жълтото излезе с цвят на малко, сладко, пухкаво пиленце, зеленото беше зелено, точно колкото зеленее обхваната от завист жена.

След това с чувство на добре изпълнен дълг наредих шарените яйца в красива кошница. "Естествени багрила" ли?! Не, мерси, подай химията там!

   

Най-четените