Може да е въпрос на вкус, но за стотици милиони хора най-добрият вокал за всички времена е този на Фреди Мекрюри. Чист, ясен, артистичен, бляскав и абсолютно омагьосващ, този глас не омръзва. Той е вечен, част от световното културно наследство и извън всяка рамка.
Но този глас замлъкна завинаги на далечния 24 ноември 1991 година. А през септември 2022 г. двамата останали оригинални членове на Queen - Брайън Мей и Роджър Тейлър, ще пуснат неиздавана досега песен с вокала на фронтмена.
Тя ще е с останали от сесиите за албума от 1989 г. The Miracle записи. Парче на Queen с отдавна мъртвия им фронтмен ще е възможно с помощта на инженерите, признават Мей и Тейлър, а барабанистът описва новия запис като "малко съкровище от Фреди".
Съкровище за кого? За Queen, звукозаписната компания, феновете, света като цяло?
Едва ли Мей и Тейлър го правят единствено и само за пари, макар че и 30 години след смъртта си Меркюри продължава да се продава като топъл хляб.
Почти всичко, до което се докосне посмъртно, се превръща в злато. Кавърите на Queen на други изпълнители, изпети на грандиозния концерт в негова памет малко след като почина, станаха не по-малко популярни от оригиналите. Made In Heaven (албумът, издаден 4 години след кончината му с последното записано от него) продаде 20 млн. копия. Самата група Queen продължава да прави доста успешни концерти с Адам Ламбърт, включително и беше част от шоуто пред Бъкингамския дворец преди дни по случай платинения юбилей на кралица Елизабет Втора.
Хората просто продължават да са подвластни на магията на Фреди и тя е толкова силна, че дори ходят на концерти, на които не той пее песните си. Вероятно издаването на чисто ново, нечувано парче е и жест към всички фенове, които просто искат още.
Само че за немалка част от феновете това би било кощунство, което граничи с некрофилия. Феноменалният музикант си отиде преди цели 31 години и отдавна това е повече време, отколкото беше творческата му кариера - първият албум на Queen е от 1973 г., т.е. наследството на Меркюри се събира в 18 активни години.
В тях той създаде великолепна музика, при това много. За доста фенове това наследство е напълно достатъчно, защото могат да слушат и преоткриват феноменалните глас и изпълнение отново и отново. И така за тях той е жив, възкръсва всеки път, когато натиснат Play, нищо че парчето не е ново. То е на Фреди.
Част от тях дори не приемат и посмъртния албум, въпреки че записите за него са правени приживе с ясното съзнание да бъдат оставени в наследство, че това е последното вдъхновение и подарък от Меркюри. Просто има нещо прекалено тъжно в подобно "възкресение", нещо прекалено неистинско и дори зловещо.
А възкресение след 31 години е вече прекалено. Това не е Фреди Меркюри, не е и Queen. Това е просто стар демо запис, който ще бъде съживен най-вече с помощта на технологията.
Вероятно песента ще е добре направена, а вокалът - оптимално насложен и свеж, сякаш парчето е изпято вчера. Може дори от нея да струи завладяващата енергия на Фреди и това ще е най-тъжното от всичко, защото тази енергия отдавна я няма, всички го знаем и няма как да се направим, че не е така.
Най-много да си представим как в бъдеще - а технологията рано или късно ще го позволи - всяка една изостанала стара лента ще може да се издава като ново парче, размивайки границата между минало и настояще и между живи и мъртви. Или как например със силата на изкуствения интелект Фреди Меркюри, Кърт Кобейн и Джон Ленън пропяват отново. Наистина ли искаме това?
Както гласи клишето - в историята няма "ако".
Затова и не бива да размишляваме на тема дали Меркюри би искал това финално сбогом след толкова години. Нито какво щеше да се случи, ако беше още жив и доколко ранната кончина му бетонира легендарния статут, след като не се наложи да остарява пред очите на феновете си.
Фреди го няма, но малцина са артистите, които остават толкова живи, колкото е той. Стар запис с магическия глас не може да промени това по никакъв начин.
