Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Голямото празнично плюскане: За и против

Трябва ли масата да е центърът на тържеството, или не Снимка: iStock
Трябва ли масата да е центърът на тържеството, или не

Преядохте ли по празниците? А чувствате ли се виновни след всички погълнати количества руска салата, сарми, баклава и свинско? Или сте от онази рядка порода стоици, които могат и без допълнително парче баница и дори без десерт?

Прекаляването с храна - и алкохол - по празници, особено по Коледа и Нова година, се смята за норма, и то не само по нашите географски ширини.

Семейна традиция е приготовленията да започнат дори седмици преди същинското ядене - с обсъждане на менюто, купуване на мезетата и подготвителни маринати.

Естествено, когато процесът стартира отдалеч, а и в него е въвлечена голяма част от родата, резултатът е трапеза, която е почти невъзможно да бъде усвоена, но по някакъв свръхестествен начин, с много мъки, старание и кутии от сладолед, натъпкани със сарми на изпроводяк, успяваме.

Защото храна не бива да се изхвърля. Защото точно тази храна е резултат от огромно старание и в нея е вложена много любов - тя е символ на събирането на семействата, на самия празник.

Защото е вкусна - празничното меню, почти без изключения, е от мазни, солени и сладки храни - най-любимото на небцето, а и на мозъка. То е източник на удоволствие и е трудно да се спрем. Особено след целия предпразничен стрес. Просто сме си заслужили още едно парче баклава.

Наистина ли обаче имаме извинение за цялото това плюскане? Това ли са празникът и почивката - да ни стане лошо от ядене, а после и от тюхкане над кантара?

Ето и двете гледни точки - за и против прекаляването с храна по празници:

Антония Руменова

Хайде, да проверим дали ще се разпознаеш в следващите редове.

Празници са и ти се налага да гледаш отрупани маси с какво ли не - сладко, солено, мазно, пикантно, кисело, горчиво, тестено, панирано. Някои неща ти харесват, за други ти е все тая, но трети те привличат неудържимо.

В миналото си пробвал какви ли не трикове при битката с препълнената софра. Хапвал си предварително - няма ефект, пиел си вода, преди да седнеш - пак няма ефект, "разреждаш" с диетични храни, но лигите ти пак потичат, след като ти сервират чиния със сочна и цвърчаща скара.

С две думи - преяждането по празниците е неизбежно, както и последвалата гузна съвест след нахвърлянето на храната и усещането, че пъпът ти създава напрежение в копчето на панталона, а паласките ти придобиват форма на дръжки на бидон.

Тогава шансовете ти да заприличаш на Наоми Кембъл или Жизел Бюндхен в младите им години отиват на кино, но кого го е грижа, щом ревюто за Chanel и Versace не е в списъка ти със задачи за следващата седмица? 

Тревогите за празничното преяждане и няколкото килограма отгоре щяха да са основателни, ако всички бяхме модели на бельо или спортисти, които се готвят за състезание в началото на януари.

Но ние не сме и следователно няма защо да се притесняваме, че като нормални хора се наслаждаваме на изобилието от храна както на Бъдни вечер, така и на Нова година, а и на всеки друг празник, който отбелязваме през годината. 

Да се прекалява с храна по празниците е класика по подразбиране, стига тази ненаситност да не се превърне в рефлекс с времето или да извади някоя стара зависимост от ремисия.

Да, пазаруваме повече, ядем повече, но имаме повод и той не е само християнски. Можем да си позволим да отрупаме масата и да съберем с достатъчно близки хора, с които да се скараме между мезетата. Така че защо не се пуснем по течението и да не се възползваме?

Празниците са време, което да прекараме със семейството и приятелите, време да се отпуснем и ако желаем - да похапнем нещо домашно и вкусно, било то и не особено здравословно или пък в по-голямо количество.

И без това дните след 31 декември набързо ще ни детоксикират с обичайните си шамари, а стресът ще разбие повечето калории от коледните трапези. И да останат някои "дребни улики" около корема и бедрата, те ще са за спомен, че сме се забавлявали на маса, че ни е било приятно и че сме си починали. 

А ти планираш ли да си звезда в модно ревю през следващите седмици? Или да се състезаваш в някоя от категориите за фитнес тяло? Тогава какво лошо да пофлиртуваш с фигурата си по празниците?

Ана Атанасова

Прекаляването с храна, а и с всичко друго, е въпрос на нагласа и мярка. Яденето не е награда и цел, а средство за засищане на глада и за оцеляване. Денят Коледа не променя този факт - жената се нуждае средно от 2000 калории дневно, а мъжът - от 2500, и това е така и на 25-ти и 26-ти декември.

Да, светът няма да свърши от 200 грама руска салата или парче чийзкейк. Няма нищо чак толкова нездравословно в тях и не е нужно всички да притежават свръхестествени йога способности и да устоят на абсолютно всички изкушения на трапезата, хрупайки непосолена маруля с кисело мляко.

Това си е направо неадекватно. Но не е нужно и да се омита всичко, сякаш утре няма да дойде.

Въпросът е в начина на мислене. Ако смяташ, че ти се полага екстра захар, само защото са празници и защото имаш нужда от награда, полека-лека започваш да чакаш нов празник, за да се наградиш със захар, после си измисляш празник - например, че е вторник, за да ядеш тулумбички, и неусетно се оказваш в капана на зависимостта към захарта. А това вече може да е неприятно.

Същото е и с преяждането - приемеш ли, че това е нормално, и създадеш ли си навик да го правиш, ще го правиш все по-често и все по-често. А това - да не се заблуждаваме, не води до нищо добро. Обратното - прекалено често е свързано с болести.

А и наистина ли се чувствате добре като преядете? Или само докато ядете, а после става некомфортно? И това ли е смисълът на празника - да преядем мощно?

Въпросът, разбира се, е и в традицията и културата. Поднасянето и приемането на храна, събирането около трапезата, са изконен символ на любов, обич и привързаност, на семейството. Отказът да ядеш нечия храна пък е обратното - знак на грубост и обида.

Само че тези традиции се коренят в по-стари времена, когато храната не е била толкова изобилна като днес, особено ястия с месо, затова и е била ценен дар и празник.

Днес обаче можем да ядем вратни пържоли всеки ден, а празненството е прекалено центрирано около масата и около нищо друго.

А любов и обич могат да се показват и по друг начин, освен с огромни количества храна и е леко нелепо да смятаме, че колкото повече е храната, толкова повече е обичта.

Полека-лека немалка част от семействата са загърбили други навремето задължителни традиции, свързани с различните празници, и са се концентрирали върху отрупаната маса. Вместо само да ядем, бихме могли да отбележим това, че сме заедно, и по други начини - разходка, игра, коледуване или дори ходене на църква.

Малко физическа активност и пеене, например, дават същото усещане за щастие, подобно на това от захарта. И повече спомени. Защото празниците свършват, а натрупаните мазнини остават.

Най-четените