Мнозина привидяха в хоумофиса сбъдната мечта.
Идеята да спасяваш света, докато цъкаш от дивана, звучеше примамливо като Коледа без Марая Кери и Wham.
Работа по пижама и съдрани на левия крачол гащи, редовно поливане на каланхоето на терасата, пускане на пералня и сушилня в обедната почивка - рай. Няма шумни колеги, няма лашкане из градския транспорт през пет квартала, няма кофти офисно кафе.
Вместо това има спокойствието на дома, лек трекинг от леглото до дивана и, за най-смелите, бири от обяд.
За мен обаче хоумофисът е проклятие, защото...
- Приятелят ми работи с индийци
Малко неща са по-разсейващи от индиец, който е на конферентен разговор и обяснява енергично нещо на английски с индийски акцент.
Тъкмо съм се съсредоточила в нещо и отнякъде долита на пръв поглед неразбираема реч, нещо средно между вогонска поезия и полицая от "Ало, ало". След три минути неволно, но упорито вслушване, осъзнавам, че човекът говори на английски, а в главата ми зазвучава саундтрак от боливудски филм.
Тин-ги-линги-линг, тин-ги, линги-линг... Почти усещам как ми изниква червена точка между веждите и от кухнята замирисва на къри с кокосов ориз.
Оттам нататък пътят до неконтролируем хилеж е изключително кратък и се извървява за по-малко от секунда.
После върви работи...
- Все някой е гладен
В домакинство от двама души сред най-злокобните въпроси е "Какво ще ядем?". Дори и да идва от моята уста.
Защото след това уж невинно питане един от двама ни бива екстрадиран прав до хладилника да прави ревизия и опис на наличностите и да се чуди дали ако се смесят кетчуп, пилешко, царевица, кашкавал и грах ще се получи апетитен обяд.
Макар че те половината ресторанти в България готвят на подобен принцип, само че това е друга тема.
Някой би казал, че с няколко клика мога да поръчам всичко - от кърито с кокосов ориз до суши с жълтопереста риба тон - но веднага ще го контрирам, че така задачата се усложнява още повече.
Единият иска дюнери, другият - пица. Единият копнее за спагети, другият - за китайско, ама не от спагетите. И така - до пълно изпокарване.
- Диванът всъщност е адски неудобно работно място
Отначало е хубаво, меко, комфортно. Отначало.
После започва йога в опит за наместване в поза, в която няма да се схващат раменете, вратът и коленете едновременно. Когато пък се постигне физическата нирвана, започва да ми се доспива, защото ми е станало твърде удобно и размазано и лаптопът самичък се изсулва от скута ми.
Като се изправя до седнало положение пък, отново започват болките в разнообразни мускули и сухожилия, някои от които не съм и подозирала, че съществуват.
Затова всеки път, в който ми се наложи да изтърпявам проклятието, наречено хоумофис, усилено си мечтая за истинския ми офис. Пък и там също имам каланхое за поливане...
