Юни е сред най-прекрасните месеци в България - слънцето пече, птичките пеят, туристическият бранш реве като капризно бебе...
И тази година по стара българска традиция, сравнима като давност и като смисленост с мъжкото хоро, собственици на хотели и ресторанти по нашето си Черно море рано-рано нададоха вой, че сезонът е пред провал.
Същото море, припомняме, преди седмица прати 14 души в Инфекциозна болница - Варна със салмонелоза.
Смелчагите решили, че след като са на море, е съвсем в реда на нещата да си поръчат риба, а не обичайните деликатеси като панирани филенца в корнфлейкс и бланширани картофи. Ресторантът обаче бързичко решил да им докаже, че по Черноморието единствено стомахът и имунната система на Беър Грилс биха издържали и, хоп, салмонела.
Но да оставим този случай и да пожелаем бързо оздравяване. Докато всички бизнесмени по морето - от продавачите на рапани до хотелиерите - удобно пренебрегваха факта, че доскоро времето не ставаше дори и за разходка до магазина, тихом-мълком цените и по плажа, и по заведенията скокнаха.
Така за "Добро утро", ако стигне възпитанието на мургавия господин с чантичката-банан, двама ентусиасти на тема "Българско Черноморие" вече плащат средно 30 лева. Без консумация, разбира се, за нея плажуващите трябва да се погрижат отделно, а не да бъдат глезени с носене на ледени бири и комплименти от ядки и чипс.
В ресторантите пък освен вече споменатата здравна лотария, от която се чудим какво ще ни се падне днес (диария, ешерихия коли, алергия), размерът на порциите е внимателно предвиден така, че да не губим форма за плажа.
Цените по ресторантите и дори непретенциозните капанчета за сметка на това нашепват, че може би лично Гордън Рамзи я е пържил тая цаца.
И за какво ревете, драги ми хотелиери и ресторантьори?
Нормално е курортите да са празни, когато дните започват и свършват с порои. Спокойно, ще се напълнят, както вече се и случва. Ще се напълнят въпреки лошата и застояла храна, неприятното обслужване и цените, които от година на година изумяват с наглостта си.
Всяка година гледаме един и същи сценарий, в който от май до края на август уж сезонът е много слаб и браншът е пред фалит, а най-накрая се оказва, че няма нищо такова.
Всяко лято започва с горчиви сълзи я по руснаците, я по англичаните, я по някоя друга нация (в краен, но наистина много краен случай - българската) и се завършва с пълни портфейли и доволни хотелиерски и ресторантьорски муцуни. И как няма да са доволни?
Качеството пада главоломно, цените препускат нагоре и Черноморието пак се пръска по шевовете. И тази година ще е така, че и по-претъпкано.
Истински логично за този феномен за момента няма, освен че някои туристи са възпрепятствани да пътуват извън границите на България.
Важното е, че феноменът си е налице и плачът съвсем скоро ще затихне.
На негово място най-вероятно няма да се настани блажена тишина, каквато ни се иска, а друг разнообразен хленч като например този на Ричард Алибегов, а.к.а. Конан Барманина, който се оплака че двама човека изяждали една пица на сядане.
Или пък че курортистите предпочитали да ядат дюнери по улиците (реално оплакване от Лято 2022-ро), вместо с риск за стомасите си да си поръчат риба, дошла незнайно откъде, и дълбоко замразени боклуци.
Но пък ние сме свикнали вече на детинското мрънкане на бранша и знаем, че ще му мине...