Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Туризъм на кръстопът

Браншът иска повече реклама, само че какво точно да му рекламираме? Снимка: iStock
Браншът иска повече реклама, само че какво точно да му рекламираме?

Че българският туризъм се лута от години не е никаква новина.

Тази година от лутане браншът дори не намери време за иначе традиционните и ежегодни оплаквания за "рекордно слаб сезон". Може би е защото въпреки войната, неотминалата пандемия и финансовата криза, данните на НСИ сочат скок в нивата на чуждестранните туристи. Броят им вече гони този от 2019 г. 

А може би причината е, че индустрията най-накрая прогледна, че не може вечно да стои на кръстопът и се зае да излезе от него.

Затова тя, индустрията, се оплака на глас, че въпреки добрия сезон страната ни продължава да не се рекламира адекватно и оттам - да губи посетители.

Проблемът е, че именно туристическият бранш направи така, че да се чудим какво точно да му рекламираме. Колкото и парадоксално да звучи, години наред той успяваше да печели именно от лутанията си и от положението, което мъдрият ни народ нарича "орел, рак и щука".

Имаше за всекиго по нещо и на едва няколко квадратни километра площ спокойно съществуваха пияни до безобразие чужденци, спокойно похапващи от ол-инклузива западняци и някое и друго българско семейство, което напук на всичко продължава да предпочита Българското Черноморие.

Удивително, но тази формула работеше, сякаш я поддържаше някаква магия.

Така туризмът функционираше на принципа на онази шеговита схема: "Работи ли -> Да -> Не го пипай!". Слънчев бряг, който мило наричаме Слънчака, се пълнеше с подпийнали купонджии, а луксозните ризорти затваряха за 7-10 дена между стените си по-възрастните иностранци, които с дни наред не мърдат от басейните и блок масите.

С настояванията да се рекламираме по-активно обаче идва и логичният въпрос "Как?".

От години качеството на предлаганата в България туристическа услуга е компромисно. То се люшка между страхотно и тотално неприемливо и рядко успява да нацели златната среда. Един бърз поглед из отзивите в Google за родните хотели и ресторанти го доказва - мненията са от "Осанна" до "Разпни го".

И понеже ресторантьори и хотели и дума не обелват за някакво движение в тази насока, пък и явно много искат подобрения, но нямат желание да ги направят, маркетинг, базиран на качество, отпада.

Черноморието ни не може да се рекламира и като кулинарна дестинация, защото там масово властва негово величество фризерът и най-често срещаното предложение не е прясна черноморска риба, а пилешки хапки с корнфлейкс. Значи и това отпада.

Регионални музеи от години настояват да акцентираме, че България е И културна дестинация, която има какво да покаже на света. Перперикон, Бегликташ, скални манастири, златни съкровища са в състояние да шашнат абсолютно всеки турист - и български, и чуждестранен.

Само че след като посети въпросните забележителности, негово величество гостът ще иска и да хапне, и да пийне, пък и да си почине. И пак стигаме до качество на престоя и кухнята.

И пак - кръстопът, лутане, омагьосан кръг. Молби за по-силна реклама без никаква воля за промяна. Прилична като посещения година, поредна, откакто туризмът ни е "орел, рак и щука". Само че е въпрос на време магията да изневери и да се заредят едно след друго провалени лета и фалити.

Ако нещо в българския туризъм трябва да се промени, то моментът е тук и сега. Не се изискват чудеса, защото усмихнато и вежливо обслужване, добра хигиена, прясна кухня, в комбинация с уникалните ни забележителности, сами по себе си вършат чудеса.

А когато всичко това си дойде на мястото, рекламата сама ще се появи, при това без усилия от страна на държавата.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените