Спомняте ли си времената, когато знаменитостите ни действаха като наркотик?
Когато сядахме 10 мин. по-рано пред телевизора, за да не изпуснем и секунда от любимия си филм и сериал, когато купувахме списания с интервюта на Леонардо Ди Каприо, Анджелина Джоли, Брад Пит, Дженифър Анистън.
Когато украсявахме стаите си с техни плакати, изрязвахме лицата им и ги лепяхме по тетрадки.
Имаше бурна мания по известните личности и имаше йерархия на статуса, в която онези знаменитости от върховете бяха разпознаваеми и предизвикваха истерия, без дори да сте слушали музиката им или да сте гледали филмите им. Например, преди 20 г. всички знаеха кой е Арнолд Шварценегер, без да са гледали и един от филмите му, а сега почти никой не знае кой е Крис Прат, макар че участва в няколко популярни франчайза.
Трудно може да се посочат звезди от същите висини днес. Тоест, звездите с армия от поклонници на различни възрасти. Такива, които оставят отпечатък за културата не на едно, а на няколко поколения, издигнати са в култ и боготворени, независимо от съдебните дела срещу тях. Тези, изобретяващи моден стил и поведение, което младите да попиват като гъба.
Филмови звезди, поп идолите и любимите водещи на токшоута от този ранг останаха в миналото и честно казано, точно там им е мястото. В спомените ни, от където ще влияят несъществено на начините, по които възприемаме себе си, на оценката, която даваме на живота си и на продукциите, които излизат от холивудския шоубизнес.
Без безусловната слава и тежестта на името, знаменитостите ще бъдат напълно демитологизирани и отново ще са само актьори, изпълнители и модели с повече пари, но с по-малко власт върху умовете на феновете си.
Процесът започна да се усеща с пандемията през 2020 г. Коронавирусът разруши нагиздените средства за взаимодействие между известните личности и обществеността. Спряха премиерите, прибраха червените килими, нямаше партита, свалиха скъпо декорираните сцени за селфита.
След като всички филмови издания, фестивали, турнета и снимки бяха отменени, стартовите площадки за популярност се редуцираха.
Когато знаменитостите си останаха вкъщи, мелницата за клюки започна да засича. Без обичайния график на шоубизнеса, работата на папараците се ограничи до надежди да засекат известна личност пред супермаркета по домашно облекло и лице, скрито зад предпазна маска.
От друга страна, таблоидите и интервютата вече не са това, което бяха през 90-те и 2000-те. Набиращите скорост движения #MeТoo и Time's Up прехвърлиха определението сексбомба от сферата на комплиментите към сферата на обидите и сексапилът престана да бъде синоним за успех или холивудска недостижимост.
Журналистите започнаха внимателно да филтрират въпросите си, особено ако се обръщат към жени, тъй като границите на сексизма станаха крехки, а отсрещната страна застана културата на отмяната.
Преди 10-20 г. клеймото "сексимвол" беше Светия Граал за холивудската сцена - надуваха се гърди, надуваха се устни, отслабваше се до припадък за корица на списание, от което печелившата знаменитост гледа феновете все едно се готви да ги изяде. Сега известните жени предпочитат да не ги оценявате като добитък на панаир. Напротив, волно или неволно намекват да гледате на тях като на обикновени хора.
Жаждата към тях намаля и с поставянето на личния им живот под ключ, обратно на тактиката "Всички сте добре дошли в спалнята ми" от миналото, която им осигуряваше несекващ интерес. Ако преди говореха свободно за секс, за изневери и раздели, а диванчето на Опра Уинфри беше като разпределителна гара за изповеди, през 2022 г. със седмици се спекулира само дали актрисата Дженифър Лорънс е родила.
Няколко десетилетия по-рано новината щеше да е навсякъде до 1 час след като бебето е изревало, а до 2 часа говорители на актрисата щяха да обясняват как се чувства тя, новороденото и близките им, за да поддържат сиянието на изключителната ѝ важност.
Отделно от това, класическата холивудска знаменитост има конкуренция от обикновени хора, набрали популярност в мрежите за масово споделяне. Вече не е достатъчно да се снимаш в един хитов филм, за да станеш най-известния човек на планетата, защото в интернет има море от хора за следване с не по-малко ангажиращо съдържание.
Друг е и въпросът, че не всички актьори от популярни саги успяват да излязат от похлупака на франчайза, в които участват, така че да си създадат име извън сянката на героя си от големия екран. Камо ли да стигат извънземната слава на звездите отпреди няколко десетилетия.
Но трябва ли да съжаляваме клетите им холивудски главици, защото аналоговите им ореоли не ги издигат на пиедестал? Не, и по мое мнение, понеже манията по известните личности не е родила нищо хубаво - нито за самите знаменитости, нито за техните последователи, нито за цялата поп култура.
На социално ниво култът към известни личности насърчава ниските страсти в хората - предразполага ги да клюкарстват, живо да се ровят в чуждия живот и да изказват по проблеми, които не ги засягат лично. Същият култ създаде и стандарти за външния вид, които днешното общество бясно се бори да отхвърли - за килограмите, за височината, лицевата структура, за цвета и дължината на косата.
Днешните инфлуенсъри се питат кой създаде тези критерии за красота и ако трябва да бъдем искрени, ще се наложи да насочим показалеца към себе си. Ние ги наложихме. Публиката на холивудската известност, която благоговееше пред актриси, обръщайки слабо внимание на качеството на филмите или съдържанието на интервютата, които дават. На първо място стоеше опаковката.
Вдигнахме летва с интересите си и само за десетилетие тя излезе токсична. Индустриите не са имали нищо против да ни дават хубави фантазии за консумация, стига да не задаваме въпроси за пътя на производството им.
А той, както стана ясно през последните години, не е използвал особено етични и хуманни средства.
Тогава на никого не му минаваше през ума как пресата на славата натиска тези хора и ги изражда в личности, които е по-добре да не познаваме лично.
В най-добрия случай те се превръщат в нарцисисти, лишени от елементарни социални умения, които не могат да се справят с ежедневието без антураж от асистенти и които възприемат себе си като туристическа забележителност - оглеждат се за фотогенично място, където да се застопорят за снимки.
А в най-лошия случай се превръщат в Майкъл Джексън - име, за което някои хора излизат на бой само при мисълта, че е нещо различно от легенда, и бреме на съвестта за онези поклонници, които му дадоха власт дотам, че да се чувства над моралните и юридически закони.
Виновен или не в педофилия обаче, неговият случай е хубава аналогия за култа към знаменитостите, защото със сляпото възхищаване и митологизиране на един човек се създава и култ към личността. Бил той и от света на шоубизнеса, политиката или военното дело.
В този смисъл, в обожанието между Хитлер, Сталин и Леонардо ди Каприо няма голяма разлика в живота. И хората започнаха да го осъзнават.
Днес почти никой не иска да гледа как известни личности се наслаждават на неприличен лукс. Не иска да ги вижда как се държат жестоко с персонала си, не иска да чува как от устата им излиза репликата "Ние сме същите като вас". Това вече не е релевантно. Така че или трябва да се фокусират върху нещо смислено и искрено, или трябва да си направят услуга и да замълчат.
Техният пиар ще им бъде благодарен.
