Не си истински българин, ако не плюеш и псуваш люто страната си.
Оплакването и мрънкането са национален спорт у нас; слънцето вероятно няма да изгрее, ако не теглим всеки ден поне по една хубава попръжня на държавата, българите като нация и на конкретни нейни представители в частност - от съседа, през шефа до премиера.
Често дори го правим по навик, без истински лошо чувство и реален адресат - колкото да намалим напрежението и да се разтоварим от кофти ден на безименния гръб на българското.
Така сме свикнали - за нас е норма да се имаме за последна дупка на кавала, да смятаме страната си за най-неуредената и скапана, съгражданите си за най-големите нещастници и ганьовци-простаци, а всичко чуждо - за идеал.
А всъщност си живеем чудесно в чудесна страна. Няма спор - може и далеч по-добре, но тук ще приведа няколко примера за обратното - че може да е много по-зле.
Всеки път, когато ми попадне нещо подобно мога единствено да си плюя в пазвата и да благославям съдбата, че не живея в...
Русия
Без да навлизам в геополитика и тежкия спор Изток-Запад, ще дам един-единствен, емблематичен пример, от който - особено на тези, които помнят живота преди 1989 г., ще им стане мило всичко българско и родно.
Наскоро правителството на далекоизточния руски регион Приморие обяви тържествено и без капка ирония, че гражданите на въпросния край - благодарение на усилията на губернатора Олег Кожемяко, ще имат възможността за почивка в Северна Корея, гвоздеят на която са 3 дни в ски курорта Маскрьон, описан на правителствения сайт като "един от най-съвременните световни ски курорти".
Въпросният световен курорт, продължава официалното съобщение, има 10 писти, плюс ледена пързалка и трасе за шейни.
Ние в България можем да сме единствено благодарни на съдбата, че никой у нас - особено властимащ, не си позволява чак такъв гьонсуратлък - да ни пробутва за топ световен курорт място в Северна Корея с мижавите 10 писти.
Дори на Пампорово са повече, да не говорим за други световни курорти в Европа, до които ежегодно се отбиват хиляди български граждани.
САЩ
За да балансирам по въпроса с тежкия спор Изток-Запад, ще дам друг, доста характерен пример. Наскоро наблюдавах как гид с табела на агенцията си събираше американските си туристи от тоалетна в музей. Вместо да ги изчака и преброи всички навън, обходи всички възможни кабинки, викайки името на фирмата си пред вратата на всяка, за да е сигурен, че ще прибере цялото си стадо невредимо.
Тук в България можем само да се благодарим на Господ, че не ни се налага да работим с такива хора и в среда, в която е нормално да обявиш за дискриминация това, че трябва да си купиш 2 места в самолета, защото тежиш 250 кг и не се побираш в едно.
Там всъщност среда точно сякаш няма - от едната либерална крайност с джендър неутрални тоалетни до другата консервативна - забрани на книги, които съдържат теми като раса и ЛГБТ, балансът се губи жестоко.
А и тук не намираме "Барби" за гениален филм, а за най-обикновена боза. И сме наясно на кой континент се намира Лаос.
Италия
Та това е Долче вита - кой не иска да живее в Италия, ще кажете вие.
Отговарям - хората, на които не им понася да пият еспресо от една глътка, както и тези, които искат да пият капучино, след като се наобядват - такова в Италия е възможно да не ти сервират, защото канонът гласи, че капучино се пие единствено и само на закуска. Италия не е мястото и за тези, които не се срамуват да признаят, че пицата с ананас е вкусна, както и спагетите с кюфтета.
У нас всеки си яде и пие каквото и когато иска, а към дивия кулинарен шовинизъм на италианците ще добавим и че каквито и мърльовци да сме, в България поне не се срутват регулярно мостове с движещите се коли върху тях.
Германия
Това е вероятно националната мечта на българите - всичко у нас да е под германски конец и правилата да се спазват от всички и безпрекословно, но това някак си да не важи единствено за желаещия реда индивид.
Има си хас. Германските селца изглеждат идилично, защото жителите им са длъжни да ги поддържат такива. Ако не си косят моравите, прибират боклуците, боядисват оградите и решат да си пльоснат праните чаршафи в предния двор, има глоби.
Изглежда супер, обаче само германци могат да оцелеят в подобна стерилна атмосфера, която прилича повече на декор, в който дори не смееш да се изкашляш по-силно, отколкото на живо населено място.
Бангладеш
Или която и да е наистина бедна страна, в която официалната минимална заплата е 113 долара или по-малко с последващите от това резултати като престъпност, корупция, мизерия и повсеместна, потресаваща нищета.
В България далеч не сме богати и трябва да сме доволни, че се приемаме за бедни, сравнявайки се със страни от богат клуб - този на Европейското икономическо пространство.
Ако обаче надникнем в бита и страданието на хората от истинския Трети свят, ще се оценим като доста заможни късметлии. На нас също може да ни се налага да се издържаме като гастарбайтери, но поне не е в Обединените aрабски eмирства или Саудитска Арабия.
Китай
Понеже един от най-големите ни национални кошмари е че се топим и може да изчезнем от лицето на Земята, е добре да имаме предвид и алтернативата - огромно население, свикнало да живее нагъсто и със съответния нулев усет за лично пространство.
Неслучайно никой не обича китайските туристи, които са груби, нахални, шумни и неприятни и най-вече - свикнали с тълпи и живот на тясно.
Огромните човешки маси и постоянният физически допир до непознати може да бъде нещо влудяващо и да накара всеки българин да забрави дори за безумните цени на имотите у нас.
И да обикне и най-простото, мръсно и бедно село, в което поне можеш да дишаш на воля.
