От месеци стоим в центъра на информационно торнадо от съвети как да се предпазим от коронавируса. Ходим насън и си мърморим кои са трите Д-та, мием ръцете си фанатично, поливаме със спирт продуктите от магазина, слагаме по три маски, подскачаме като ужилени ако някой се доближи на по-малко от два метра и излизаме само по необходимост и нащрек.
Всичко това обаче, перманентният, продължил безкрайно дълго дистрес, социалната изолация, тревогата за здравето, собственото и на близките хора, и загубата на обичайните опори, които са ни спасявали в отминали кризисни ситуации, свирепо рефлектира върху психичното ни здраве.
А вярвате или не, грижата за него не е по-маловажна от грижата за физическото здраве. Защото кел файда, че сме се предпазили от COVID-19, ако стоим вкъщи с изгризани нокти, повтарящи се панически кризи, инвалидизираща тревожност и мисли за безсмислието на живота.
И докато много от хората с вече съществуващи чести психични разстройства не се влошиха по време на пандемията (може би защото ситуацията валидира страховете им и положи тревожността им на някаква база в реалността), то стотици и хиляди, които допреди 2020г. смятаха, че "само лудите ходят на психиатър" се сблъскаха челно със симптомите на тревожност и депресия.
Подобно на физическото, и психичното здраве изисква грижи, профилактика, а понякога, и лечение. Вероятно знаете кои са нещата, които могат да ударят едно рамо: балансираното хранене, достатъчният сън, редовният спорт (ужасно, но да), медитативните практики, поддържането на контакта с хората, психотерапията и пр.
Има някои ходове обаче, до които прибягваме в опит да се съхраним, които ни окопават още по-дълбоко в психичния дискомфорт и които е желателно да избягваме, ако искаме да запазим равновесие върху тънкото въже, по което ходим от... колко ли време вече. Всичко се слива.
Ракийката и салатката
Докато по белия свят хора разчитат на ваксини, лекарства и психотерапия, у нас си имаме течна панацея, която лекува и рак, и СПИН, и депресия, и ковид, и това, естествено, са двете ракии. Нищо лошо. Малко са по-удоволствените преживявания от това да изпиеш една хубава гроздова до камината в някоя хижа, докато навън снегът затрупва Вселената. Ракията като заместител на психотерапията обаче не работи. Разбира се, в краткосрочен план алкохолът повишава настроението и неутрализира тревожността, но в дългосрочен действа точно по обратния начин. Махмурлукът е съвършената среда за отключване на панически атаки, а вкопчването в алкохола (който е депресант), може да доведе до последици, които са много далеч от смешките на тема пиянство и лековатия разговор за "битовия алкохолизъм".
Бензодиазепини на килограм
Бензодиазепините са ефикасни в краткосрочното третиране на безсъние, силна тревожност и паника, но неслучайно се взимат само със зелена рецепта. Те често имат странични ефекти, към тях се развива категорична зависимост, а рязкото им спиране може да доведе до синдром на отнемане. Затова се приемат във възможно най-ниската ефективна доза и за възможно най-краткия период от време. И задължително се изписват от лекар.
В този смисъл шегите за зелени хапченца не са особено смешни. Хахо-хихи, блистер лекарства, увити като подарък, "тоя май не си е пил хапчетата" и пр. майтапчета са доста тъпички. Тези медикаменти безспорно имат своето място в лечението на някои състояния, но приемането им с шепи е опасно. Затова ако нещата не са опрели до кокала, по-добре заложете на доброто старо шишенце с мента, глог и валериан.
Нон-стоп, нон-стоп, новинарски поток
Култовата фраза на Димитър Попов "За Бога, братя, не купувайте", днес би звучала по-скоро като "За Бога, братя, спрете телевизора". Наред с алкохола и успокоителните, пандемията превърна новините в нова зависимост, която действа по подобен начин. Консумираме още и още, страдаме, но пак искаме и никога не ни стига. Наистина ли никога не ви стига да разбирате колко души са умрели от коронавирус днес? И какво ще стане ако един ден пропуснете тази информация? Ще ви кажа какво. Има сериозен риск да се почувствате по-добре.
Тотална изолация
Дори най-интровертният интроверт-геймър-хейтър-психопат има нужда от хора. Колкото и да сме бурсуци, не можем да живеем за дълго затворени в домовете си и сами. Депресивната и тревожната симптоматика често включват и избягване на социалните контакти. Човек няма желание да общува с хората, защото е твърде уморен, твърде отпаднал или прекалено тревожен. Чувства се "на ръба", губи самочувствието, че може да бъде пълноценен събеседник. За съжаление, това допълнително го набива в собствената му черна мисловна черупка и го вкарва в порочен кръг.
Звъннете по телефона на приятели. Чатете си. Спомняйте си как сте се напили на последния Spirit of Burgas и правете смели планове за светлото бъдеще. Приятелите са като контейнери, които пазят паметта за това какви сте били: преди пандемията, преди депресията и тревожността, преди нещата да се скапят. Черпете от тях, за да се свържете отново със света и със себе си.
Някой ден всичко това ще свърши и ще можем отново да се целуваме с език с непознати по улицата. Тогава Zoom, пижамата и празните летища ще бъдат само спомен. Въпросът е да удържим.
