Внимание! Ново социологическо проучване разбива психиката на книжните групи във Facebook.
Оказва се, че според годишното изследване на Националния статистически институт (НСИ) над половината българи (51,8%) не са прочели нито една книга през последната 2022 г.
Знам, знам и моята първа мисъл беше, че за хора като тях има специално място в ада.
Но после се замислих пак - толкова ли е страшно положението с нечетенето? Ако съдех по реакциите на Facebook и собствената си камбанария (с 12 прочетени книги за миналата година), щях да ви кажа, че данните са съдбоносни за бъдещето на България. Истинско национално бедствие.
Много е зловещо, докато не се стигне до резонния въпрос в дъното на анкетата - защо четем книги.
Понеже ни е хоби, за удоволствие, за афродизиак на мозъчните гънки? И ако се навеждаме над книгите, защото е приятно, откъде-накъде прочетената бройка се поставя на пиедестал.
Всъщност четенето на книги не се различава от всяко друго занимание в свободното време - нито е хубаво, нито е лошо. Не пренася простотия, но не е и противоотрова срещу нея.
Сама по себе си, пълната библиотека не е ценност, въпреки че неуморните потребители на книги ще ви убеждават в обратното. Знанията са. А за тях от значение е кой чете, как чете и за какво иде реч във въпросната литература.
Казано направо - 200 книги минати едва-едва и незапомнени нямат тежест. Още повече ако са пълни с крилати фрази, които никак, ама никак не въздействат на критичната мисъл и аналитичността.
Четеш например някъде колко важно е да сме добри и няма какво друго да кажеш, освен - така е. На постулатите не се противоречи.
Навремето заобикалянето с рафтове от книги, без значение от съдържанието им, се е смятало за признак на висок интелект. Както свиренето на музикален инструмент, впрочем. Няма искам - не искам - хващаш цигулката и замахваш към невежеството.
Но днес живеем в достатъчно гостоприемни времена за свободната воля и знаем, че не всеки има музикален слух, не на всеки му харесва да се поти над партитури, а нежеланието му да стои далеч от нотите не го прави автоматично неграмотен.
Защо не може същото да важи и за книгите?
Безспорно начетеността има потенциал да прави хората по-състрадателни, да ги разхожда във времето и из различни точки по света, да ги учи на нови думи. Но въобще не е задължително масовият човек да общува изключително с литературата за целта.
Да не кажа, че има фактори с по-силен превес за интелекта от книгите като средата и наследственото IQ.
Ако размахът на мисълта не е дарба по природа и околният свят не я стимулира, литературата трудно ще компенсира дадените липси. Книгите може и да са вълшебни, но не правят чак толкова големи чудеса.
Но да се върна към това, с което започнах - фатално ли е, че половината българи не са прочели нито една книга миналата година? Разбира се, че не е.
Има филми, има сериали, галерии, музеи, китка от места и хора, откъдето да се черпят просветеност и емпатия. И където може да практикувате културата заради самите себе си. Не по принуда и не заради изкуствено напомпване на егото.
Ако извадим книгата просто като продукт или като бройка, тя е нищо. За да има сила, трябва да стои в контекста на хора, които обичат литературата и имат усета да извадят най-ценното от нея.
