По принцип новината, че българин печели "Оскар" би сътворила сензация и тупания в гърдите от национална гордост.
Този път обаче сякаш нещата не стоят по този начин, поне ако гледаме една солидна част от хората, които обичат да тупат гърди за чужди успехи.
Това не прави наградата за филма "Навални" на режисьора Даниел Роър, където българският разследващ журналист Христо Грозев от Bellingcat има водеща роля, по-малко важна или значима.
Напротив, именно затова е още по-важна.
Лентата, която разказва за момента след отравянето на опозиционера в Томск и лечението му в Германия, но преди прибирането му обратно в Русия, където беше арестуван заради "нарушаване на условията по условната му присъда", има ясен политически привкус.
Тя е среден пръст в лицето на Кремъл, руските служби и на самия президент Владимир Путин, за когото Грозев споделя, че е бил безкрайно вбесен, след като е видял филма.
И неслучайно. Открай време работата на българския журналист е насочена към това да разбива митовете за онази страшна безпогрешност на руските служби и за смазващата мощ на руската държава.
А с филма "Навални" прави именно това - показва къде точно агентите на ФСБ са се провалили в отравянето на руския опозиционер и дава поглед към откровено оруелския режим, който Кремъл изгражда в Русия.
Според Грозев именно тази лента му е издействала неясната заповед за арест, издадена в края на миналата година, за която дори руският посланик у нас Елеонора Митрофанова няма представа какви точно нарушения на руското право засяга. Не че за режим като този на Путин подобно нещо има значение...
Именно това лице на днешна Русия се вижда в продукцията на режисьора Роър - държава, където спрямо неудобните се подхожда със сила, а понякога и с новичок.
Днес, над година след началото на войната в Украйна, много маски вече са свалени, а властите в Москва дори не се опитват да прикриват погазването на закони, елементарни човешки права и самата идея за демокрация.
В едно общество, което системно бива учено, че нещата са изцяло черно-бели, а светът се дели на верни и на предатели (които на свой ред трябва да умират като предатели), "Навални" показва визията за един друг път пред Русия.
Вярно, този път едва ли е имал някога особени шансове да просъществува. Но сега, когато от вече над две години Навални е в затворническата колония, а изфабрикуваните присъди срещу него продължават да се трупат, филмът идва като напомняне, че въпреки желязната хватка в Русия все още има опозиция и недоволни от Путин.
Ако не друго, този "Оскар" напомня и колко дълбоко в червата на феновете на Кремъл у нас може да бръкне едно такова признание.
След спечелената награда по адрес на Христо Грозев от български профили в социалните медии полетяха обвинения - от "национално предателство" до "служба на Сатаната".
Факт - една голяма част от профилите, които оставят подобни мили послания по адрес на журналиста от Bellingcat, нямат снимки, а имената им звучат... откровено нереалистично.
Но въпреки това този овчи хор на гневното блеене срещу филма за Алексей Навални трябва да ни напомня колко силна продължава да бъде у нас пропагандата на Кремъл и колко много умове са били полирани до абсолютната гладкост от нея.
Колкото до самия филм, той напълно си заслужава както гледането, така и наградата.
Дори не толкова заради самата борба на Алексей Навални, а заради чудовищния Левиатан от политическа злоба и бюрократична посредственост, в която се е превърнала днешна Русия - една държава, която няма проблем с това да мрази дори собствените си граждани.
Филмът "Навални" е достъпен за гледане в стрийминг платформата HBO Max.
