"Не ходи в Лувъра", е основният съвет, който чува всеки, тръгнал за Париж за няколко дни.
Малко са тези, които се вслушват. Нареждат се трепетно на безкрайната опашка, само за да установят, че първо, "Мона Лиза" е разочароващо малко платно, плътно обградено от тълпа, която си прави селфи, и второ, останалата част от музея е пълна с безкрайни мадони, пухкави младенци и мрачни натюрморти.
Накрая си дават сметка, че са убили поне половин безценен ден, в който е можело да правят нещо далеч по-интересно в един от най-посещаваните градове на света.
А сега си представете да се наложи да отидете в Лувъра втори път, при все че сте напълно наясно какво ви очаква. Още повече, Париж не е била основната ви желана дестинация, но този/тези, с които сте, са избрали него.
А вие сте с тях, защото не пътувате сам(а) и се налагат компромиси. Пилеете пари и отпуска за място, на което не държите да сте, вместо да отидете там, където искате.
В тази ситуация са немалко хора, при това не само жени. Но доста хора им се иска да видят какви ли не кътчета по света, но не смеят да прекрачат границата, която за някои е равнозначна на табу - не се пътува сам.
Не могат да си представят как ще се оправят сами на непознато място, как ще прекарват времето си без компания, чудят се дали няма да се чувстват самотни и дали няма да изглеждат странно.
И не на последно място - дали не е опасно.
Затова ходят там, където е компанията, или още по-лошо - никъде, а копнеят за толкова много места...
Престрашете се и ще установите, че може да е изключително приятно, пълноценно и освобождаващо. Аз го правя постоянно и ми е все по-трудно да деля пътувания с когото и да било. При това съм в състояние да се загубя и в село с три улици, а планирането и дълбокото проучване на съответните места не са най-силната ми страна.
Когато си сам, имаш пълната свобода да избираш всичко - дестинацията, датите, местата, които да посетиш, и начина, по който да го направиш.
Да прекроиш в крачка плана, ако искаш, да пропуснеш или добавиш нещо, ако ти харесва.
Не ми се налага да ходя във Виена, при положение, че искам да съм в Копенхаген. В Копенхаген мога да си наема колело и да ида с него до плажа "Амагер", вместо да обикалям по кралски дворци и музеи. Мога и изцяло да пропусна Копенхаген и да обиколя половин Дания с колелото.
Искам да видя Исландия? Не трябва да убеждавам никого да ме придружи - купувам си билет за Рейкявик и по собствен избор резервирам обиколка на страната с местна агенция.
Постепенно, с натрупания опит, планирането и ориентирането става доста по-лесно - къде да разчиташ само на обществен транспорт, къде е по-добре да наемеш местен тур, как да извличаш максимума от мястото, без да прибягваш до организирани екскурзии.
В които няма нищо лошо и са идеална алтернатива за самотни пътешественици, които смятат, че трудно биха могли да се оправят сами, или за места, където би било наистина безразсъдно да тръгнеш сам.
В Европа обаче няма такива - тя е напълно безопасна за тези, които не държат сами да се поставят в рискови ситуации.
С малки изключения е и толкова уредена, че с базов английски можеш да отидеш, видиш и направиш всичко, което искаш, а с евтиния роуминг и да ползваш GPS-а на телефона си.
Нуждата от компания и споделянето е нещо различно. Факт е, че за някои липсата на тези две неща е непреодолима пречка и има хора, които не се чувстват добре сами. Факт обаче е, че когато си сам, имаш и повече свобода да се запознаваш с други - както местни хора, така и туристи.
Установяваш, че по турове и екскурзии присъствието на самотници е норма, а не изключение, бързо се заговаряш и не се чувстваш изключен. Има го и бонуса, че ако не ти се общува, не се налага да го правиш. Както и че цялото ти внимание и сетивност са отдадени на това, което те заобикаля.
И най-накрая има и социални медии, където да си постнеш снимката и да обереш овациите или просто да побъбриш с някого.
Как да седна в местно заведение сам и няма ли да изглеждам странно? При положение, че в Европа е пълно с хора, които изглеждат като Кончита Вюрст и никой не им обръща внимание - не. Никой няма да ви обърне внимание, не и на фона на шумните американци на съседната маса.
Животът е кратък, а светът - пълен с интересни места. Не позволявайте на малки страхове да ви спират.
