Да се събудиш на морето, докато денят е още съвсем млад, а извън караваната или палатката - все още приятно прохладно. Да те обгърне ненатрапчивата сутрешна влага, докато притичваш до недотам близката тоалетна с ролка под мишница и да чуваш само чайките и шума на вълните... Велико!
Да избера да почивам на къмпинг през лятото бе може един от най-сполучливите ми рискове. Защо ли? Има поне пет причини да избирам отново и отново палатка, кемпер или каравана пред лъскав петзвезден хотел с басейн и all inclusive.
Да вдигнеш палатка си е равно на половин висше
Не, не говорим за онази специфична сутрешна палатка, за която някои мъже обичат да споделят с пребогати подробности. Говорим за палатката за къмпинг и предизвикателството да я разпънеш за пръв път.
Разчитането на инструкциите може да е по-сложно от това да те приемат с "Право" без изпит. То са колчета, въженца, "стаи", входове, покриви... Прапрадядо ми сигурно по-лесно е вдигнал къщата от кал и дърво на село, отколкото аз и половинката ми нашата първа палатка. Но веднъж успееш ли, няма по-голямо удоволствие от това да полегнеш вътре... и след петата минута да излезеш заради адската горещина.
За феновете на каравани пък е въпрос на инженерна мисъл да набутат петте тона семеен багаж в около 10 кв. м. площ, в която е разположено и цялото оборудване. Но и този успех е по-сладък от това просто да нахвърляш съдържанието на саковете и куфарите в хотелския гардероб (който също рядко е достатъчен).
Цената е същата, но преживяването - по-истинско
Честно казано, с парите, за които човек наема каравана у нас, в Гърция или където и да е, преспокойно може да си плати и почивка в нелош хотел.
Но летуването на къмпинг осигурява и истински чисти емоции. Например да се окаже, че последен си се добрал до душовете и топлата вода още в 17 часа е свършила. Това веднага отключва Робинзон-а в теб и сметките кое е най-спешно да измиеш с петте останали капки хладка вода, преди тя да стане истински студена. Значимите избори в живота!
Или пък сутрин да се окаже, че всички тоалетни са заети от по-ранобудни хора или такива с по-бърз метаболизъм. Тогава бързо отключваш позабравени знания по спортно ориентиране и ботаника, за да прецениш кой е твоят храст. Всичко това внася очарователен колорит в почивката.
Не проспиваш деня
Колкото и убеден да е човек, че само спането до късно предполага хубава и истински разпускаща ваканция, още първото къмпингуване го разубеждава. Каквото и да си говорим, в палатка или каравана човек трудно може да спи след 8 часа сутрин - дали от жега, дали от мрънкането на "съседското" дете.
Това обаче не означава, че се събуждаш като парцал. Има някаква особена магия и енергия, които чистият въздух и доброто изкарване на открито с приятели дават. Така макар и станал в 6, 7 или 8 часа сутринта, човек се чувства напълно готов за нови подвизи. Нещо, което в хотела или в града трудно ще се случи (освен ако не сте патологично ранобуден тип).
А когато ползваш по-прохладната част от деня за плаж, това допълнително дава сили и за други преживявания.
Не срещаш "принцеси" на токчета и с твърде много грим
Не че не харесвам претенциозни жени, които гледат на лицата си като на тестова зона за козметични продукти, или че те нямат своето развеселяващо очарование, особено поставени до съответния "як батка". Те са идеалното вдъхновение за дълбокомислени коментари за "ценностите на днешните млади" и неудобството да си избрал този аутфит за плажа.
Но под почивка аз разбирам и свободата да отдъхнеш от лица, които иначе те натоварват. Да си малко по-далеч от изкуственото и по-близо до естественото. А на къмпинг срещите с подобни представители на градската фауна са по-редки, просто защото те предпочитат лъскавото и луксозно.
Чувстваш се като част от общност
Почивката на къмпинг предполага именно, че и останалите почиващи наоколо ще са от "твоята кръвна група" - любители на природата, които не търсят лукс, а се наслаждават на чистата емоция от шума на морето, песните на чайки и гларуси и тракането на чинии, които някой мие сам след снощната вечер на открито.
И в морския къмпинг важи правилото, познато ни от планината, че хората, които срещаш там, са по-сърдечни. Знаеш, че винаги някой ще ти услужи с канче, с по-голям съд за салатата или дори с ролка тоалетна хартия, а вечерта заедно с някого от съседите ще се отпуснете на дълги сладки приказки за посрещането на Джулая, за последния фест, който сте посетили и други подобни благини. И всичко това на фона на избрана от вас музика от личните ви колонки.
И не на последно място - палатката или караваната са почти постоянно отключени, но нищо не изчезва. Какво по-сближаващо от това? А в повечето случаи хората, които си срещнал на къмпинга или с които си отишъл на такъв, ти стават близки така, както могат само онези, с които си битувал по подобен начин.
