Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Подай термометъра, обичам те"

Ежедневието на болните двойки, затворени вкъщи Снимка: iStock
Ежедневието на болните двойки, затворени вкъщи

"Изглеждаш зле, кажи на колегите, че ставаш за малко, и иди в другата стая да полежиш."

Това беше репликата, след която започна написването на този текст. Лежа ли - лежа. И на колегите казах, че заради температурата съм пас, но ако има нещо спешно, направо да звънят. Работохолизмът може да е не по-малко лош от COVID-19, комбинацията от двете е особено неприятна (най-вече за околните). Но все пак е по-добре, когато имаш някой загрижен до себе си, който от време на време да ти казва да спреш.

Пандемията и скокът в случаите доведоха до това много семейства и двойки да бъдат поставени под карантина заедно, дори само при положителен тест на единия. Историята - да се разбира първото затваряне през март - ни научи, че принудителното оставане с любимия човек 24/7 е по-достоверен тест за връзката, отколкото антигенния - за коронавирус. Неизбежно се стигна и до скъсани.

Съвместното боледуване обаче може и да ви сближи. С покачването на температурата на другия се повишава и личния алтруизъм, с появата на всеки нов симптом при него/нея - нуждата да направиш още един жест, за да облекчиш човека до себе си.

И докато тайно нарушавам семейното изискване за почивка от работа и лежа в спалнята (докато тя прави същото в хола), реших да ви изброя нещата, с които е много възможно да се сблъскате, ако/когато се озовете от страната на болните и бъдете затворени за поне две седмици с любимия човек:

"Подай термометъра там!"

Целувките - за добро утро, за лека нощ, за "обичам те" - биват заменени от редовно докосване челото на другия, за да провериш дали не е твърде топъл. Жест на загриженост, който се проявява във всеки момент от денонощието - дори при леко събуждане през нощта. Ей така, да си спокоен.

Термометърът междувременно става най-търсеният предмет в дома, а меренето на температура винаги е придружено от коментари на другия. От разтревоженото "Ммм, ей сега ти давам парацетамол" до изпълненото със съмнение и непокрита от медицинска диплома експертиза "Този термометър май не мери вярно, според мен имаш температура".

Най-доброто решение са два или повече термометри, с чието съхранение трябва да се внимава. Особено при наличието на домашен любимец, който може да ги счупи от чиста проба любопитство. После кой ще идва специално да ви носи термометър?

Ходещи рецептурни книжки

Карантината е и като тренировка - живи и здрави - за пенсионна възраст. Превръщате се в рецептурна книжка един за друг, че и в лекар и сестра едновременно. Не е само меренето на температурата - по-отговорният подготвя списък с лекарства, количества и часове, който безотговорната му половинка да следва плътно.

Въпросът "Пи ли еди-какво-си" и от двете страни става редовен. Отрицателният отговор бива придружен с а) укорителен поглед; б) мъмрене; в) и двете; г) замеряне с опаковката с конкретното лекарство/витамин.

Толкова близо, а същевременно толкова далеч

"Секс, само ако тестът ти е положителен" едва ли е реплика, която сте очаквали, но по време на карантина, когато гаджето/съпругата/съпругът вече е с доказан COVID-19, а вие - не чак толкова, е напълно възможно да я чуете. И тук всичко опира до загрижеността на другия за вашето здраве и страхът да не ви зарази.

Нещата са по-прости, когато вече и двамата сте очевидно болни. Блянът е голям, най-малкото от вируса сте по-"разгорещени". Гледате се, искате се, ама нали всякакъв вид тренировки са забранени - вероятно важи и за креватното кардио. В един момент, когато вече сте еднакво отпаднали и умърлушени, задръжките е нормално да рухнат (по-добре те, отколкото имунната ви система).

Резултатът обаче ще е по-малко Бенг Брос и много повече Х-Аrt. Ама с температура. Който разбрал, разбрал.

"Толкова си красива" се превръща в "Изглеждам ужасно"

Суетата е вирус, който не се лекува напълно. В един момент това, което се опитва да те стресне от огледалото, няма как да не ти направо впечатление.

Хелоуин уж мина, а маската не пада: бледа кожа, все едно си Джони Деп във филм на Тим Бъртън; чорлава коса, а при мъжете - и неглижирана брада - защото "кой ще те гледа"; сенки под очите, които те карат да си благодарен, че не излизаш, защото иначе щеше да повдигнеш съмнения за домашен тормоз.

"Изглеждам ужасно" е тъжното заключение, което правиш на глас. Колкото да покажеш, че си наясно с реалността, толкова и да се оправдаеш на глас пред спътника си в живота за това, че ѝ/му загрозяваш стаите. "Не, красив(а) си" е неизбежният отговор. Кратък и ясен, въпреки личната ти увереност, че далеч не е така.

И карантината става по-лека.

Времената на предизвикателства са времена за любов. Така да е при всички - простичко, и без усложнения. С повече спокойствие и по-малко симптоми. Дните под карантина са дни на изпит не само за телата, но и за взаимоотношенията ни. И дано накрая повече от нас са го взели успешно.

Най-четените