Този текст пристигна от едно (не)възможно бъдеще - като гол терминатор, дошъл с предупреждение за мрачните дни, които се предстоят. Да се чете с чувство за хумор и в енергоспестяващ режим на устройството, което ползвате:
"Зима. Година 2022-ра, откакто Христос се жертва за греховете человешки.
Очевидно е пропуснал онези грешници, заради които поскъпнаха тока и газта, защото на тях яко им изсърбахме попарата. Пиша тези редове с последни проценти батерия на лаптопа, преди да го ползвам за подпалки. Трудни дни бяха за столицата и страната като цяло, а тази хроника има за цел да съхрани спомена за тях за идните поколения, които може би ще има как да се докоснат до това късче информация.
Да започнем от това, че първо скочи газът, после и токът. Опитаха се да натиснат цените с мораториум, за да не натиснат те нас, ама не се получи. Сметките ни натиснаха като Пешо Радва-се-да-ви-види в тъмен подлез, но за това след малко.
Добавете и инфлацията, с която вече и да ядеш три пъти дневно стана богаташка привилегия, и горе-долу ви става ясно колко притиснати се почувствахме. Когато почнаха да валят сметките, София беше огласена от изпълнен с мъка рев. Сякаш някой беше записал хор новородени в "Майчин дом" и беше усилил хилядократно недоволството им от това, че са се родили.
Само че ревът (и недоволството от това, че са се родили) идваше от онези, които се зачудиха колко от органите си трябва да продадат, за да живеят без борчове. Докато още ползвахме интернет и пускахме телевизорите, видяхме по новините да казват, че ревът от сметките е бил чут от Космоса.
Дано поне сме подплашили извънземните, че само такива ни липсват...
Че нещата не вървят на добре трябваше да усетим, когато почнаха да спират уличното осветление. И общините били с високи сметки, нямало с какво да ги плащат. Вечерите и нощите станаха опасни. Шегувахме се ден-два, докато се взирахме замислено в уличните лампи за по 5 хиляди лева и си мислехме "Ех, колко сметки мога да платя с една такава лампа...".
После стана опасно да минеш през подлез след шест и спряхме да се шегуваме.
Не само жени и деца, но и корави мъже страняха от тъмните като междубузие проходи под кръстовищата. В онези минусови температури нямаше как да знаеш кой дебне долу и колко ли много иска да усети човешка топлина. В кварталния ни подлез се настани Пешо Радва-се-да-ви-види, бивш затворник, настоящ содомист, вечен ентусиаст за топла прегръдка. Прякорът му идваше от това, че обичаше да сграбчва хората в гръб, осезаемо ентусиазиран, а е ясно, че не носеше фенерче в джоба си.
Заради такива като него в тъмните подлези започна масово неправомерно пресичане. Добре че и бензинът беше скъп, та трафикът не беше така сериозен. А скоро съвсем щеше да утихне...
София се върна 150 години назад в транспортно отношение. От зелен транспорт минахме на кафяв, кръстен така на дирите, които оставаха зад дърпащите файтоните коне. Електробусове, трамваи, тролеи, метро... Моля ви се! Не може ли да го тегли конски впряг, скъпо е.
След първоначалния рев дойде масовото осъзнаване, че трябва всички дружно да пестим и от ток, и от парно. Светехме си с фенерчетата на телефоните, преди да осъзнаем, че така трябва по-често да зареждаме тези джаджи. Така умря бързата комуникация - в мрак.
Излезе министър с предложение да обикаляме с газени лампи по улиците за лична безопасност, ама с тия цени на газта тази идея нямаше как да мине. А и хората бяха спрели да си пускат телевизорите и нямаше кой да му чуе идеята.
Естествено, първо свършиха свещите. Това доведе до обири в църкви, тъй като те бяха най-енергийно запасени в това отношение.
Отоплението беше по-сложен проблем. Пожарникарите обикаляха от панелка на панелка да спасяват льольовци от налудничавите идеи за "лагерен огън в хола". Ама на студено живее ли се? Първо го отнесоха книгите, които и без това хората нямаше как да четат - през деня на работа, вечер на тъмно. Така умря и знанието, в пламъци.
След това дойде ред на черната техника. Когато пестиш от ток, нямаш нужда от плейстешъни и 50-инчови плазми. Осъзнахме, че пластмасата мирише. Не ни правеше впечатление - пестяхме и от топла вода по добрия стар метод "от Великден за Коледа", а на онези с бойлери - някога елит във времената на ремонти на топлофикация - вече им се присмихваме. Да го включиш е равно на фалит, не може и да го запалиш, за да се стоплиш на него.
Накрая дойде ред да се палят други ненужни вещи - от библиотеки и скринове до тъщи. Какво не прави човек за малко топлина.
Някъде по това време спрях с разходките. Едно че е опасно, а и защо да отварям вратата на апартамента, когато ще излезе топлото? Единственият ми контакт с хора извън работа вече е със съседите във входа. Добри хора, услужиха ми веднъж с 1-2 романа за подпалки. На Чехов ли, на Толстой ли...
Сега във входа групово сме я докарали дотам, че да мислим за смяна на религията - почнахме да се молим на всички божества гръмовержци. Знаете - онези, дето отговарят за мълниите. Стигнахме до извода, че щом са били по енергетиката преди хилядолетия, значи и днес трябва да го раздават жичкаджии и само чакат някой да се сети за тях и да пусне официална молба по каналния ред - на колене, с ентусиазъм и една сълза за мотивация.
Пробвахме се първо с родния Перун, но не чу. Така е по нашите места - издигнеш се, пък спреш да слушаш простолюдието и да се интересуваш от проблемите му.
След това минахме на гръмовержеца на комшиите гърци - Зевс. И той не ни отрази. Разбираме го, те в неговия регион отвикнаха да се молят, откакто Европейският съюз ги научи, че ще им дава, дава, дава...
Сега сме го докарали до скандинавския Тор, но някой се сети, че той сигурно ще иска жертвоприношения. Вече планираме коя от съседките 70+ да пратим да пирува във Валхала, че другите вече да не се бодем с вилици в носовете, докато вечеряме на тъмно...
На вас, идните поколения, завещаваме спомена за тези мъчни времена. Ако четете това на компютър или смартфон, значи живеете в славни времена, в които енергията е достъпна, и не трябва да избираш между храна и сметка за ток. Радвайте се на тези времена и ги прославяйте! Пазете топъл спомен за тях, защото дойдете ли на нашата, ще имате нужда от нещо стоплящо.
И от светлина в края на тунела, която да не идва от искрите в очите на Пешо Радва-се-да-ви-види."
