Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Вчера в детската градина COVID тръшна двама-трима

От 15 септември досега всеки ден слушаме ту за да случай в някое училище, ту за друг в някоя детска градина.... Снимка: iStock
От 15 септември досега всеки ден слушаме ту за да случай в някое училище, ту за друг в някоя детска градина....

"Учителка в детска градина е с COVID-19", "Цял клас е под карантина заради болно дете", "Расте броят на заразените деца" и прочее заглавия се повтарят ежедневно и звучат почти еднакво с единствената разлика в имената на учебните заведения и населеното място.

Човек ще реши, че при тази "вълна" от нови случаи сме на косъм от масово затваряне на училищата, а родители, ученици и учители са на нокти дали утре няма да преминат отново към онлайн класове.

Преди да се поддадем на тази психоза обаче трябва да погледнем обективно няколко важни момента.

Първо, страхът винаги е продавал и в началото на пандемията наблюдавахме въздействието от това схващане в отразяването на случващото се. Отделно, сякаш разчитайки именно на страха да ни дисциплинира, самите здравни власти още през март заложиха на изтъкването на опасностите, пред които се изправяме.

Доколко това беше успешна стратегия е друга тема. Въпросът е, че страхът позатихна, а броят заразени се превърна във все по-малко интересна тема. Поне допреди 15-и септември.

Щом учениците прекрачиха прага на училищата, заваляха и информациите за заразени учители и деца, затворени паралелки и цели училища, които биват дезинфекцирани. Сякаш това не беше очаквано...

Въпросът е, че сред родителите ежедневно се наслагва внушението, че заразата е масово плъзнала сред учащите. И това внушение е толкова силно, че заглушава резонният въпрос наистина ли положението е толкова тревожно? 

Ако съдим по спорадичните медийни изяви на онези, от които е логично да дойде успокоението - главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев и директорът на Центъра по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев, засега затваряне няма да има. Не можем обаче да разчитаме на това да засечем случайно или не експертите по сутрешните блокове, за да знаем какво да очакваме.

Много по-адекватно би било, когато говорим за толкова уязвима част от обществото, каквито са децата, да намираме цялата нужна информация на едно място. По примера на Единната информационна система, например, да виждаме статистика - колко деца са тествани, в кои градове, колко са положителните проби, колко са затворените паралелки и т.н.

Тогава бихме могли лесно да съпоставим цифрите и да имаме ясна представа за какъв процент заболели сред учениците и учителите става дума и обективно да преценяваме ситуацията. 

Подобен подход би бил полезен и от друга гледна точка. В момента, точно заради повишените нива на страх, обявяването на учебни заведения, в които са установени случаи на COVID-19, стигматизира въпросните детски градини и училища.

Както стигматизира и отделни паралелки или групи, излезли в карантина. А знаем колко трудно се чисти петно от името на дадена институция, на фона на лекотата, с която му се лепва.

В крайна сметка, ако се наложи училища да бъдат затваряни, независимо дали сме в истерия, или не, то те ще бъдат затворени. Въпросът е докато/ако се стигне до този момент, да дишаме спокойно (през маска) и да гледаме на нещата колкото се може по-обективно.

Затова, когато следващия път чуем за поредните две деца или учителка от село Долно Нанагорнище, които били заразени, просто трябва да знаем, че това все още не означава да преначертаваме работни графици и да мислим схеми как да разпределим електронните устройства вкъщи за хоум офис и за онлайн класове. 

Най-четените