Лето 2023-то.
Юлската скука и мараня са разсеяни от скандал, идеален като за летаргията, в която иначе държавата потъва по това време - мъж платил 650 кинта за пържоли на морето.
Същата година последват и други летни черноморски задачки-закачки в стил "Как може да струва толкова?!".
Например рибена чорба за 20 лева, питка със сирене за 16 лева и пържени картофи със сирене за 10 лева. Явно сиренето сериозно вдига цената, сигурно е било лично издоено от управителя и носено в седефени ведра до курорта...
Тази година пък слънцето вече подаде лъчи, първите румънци и българи вече топнаха глезени на Слънчака и се чудим за кое кулинарно изобретение тая година ще дадем неразумно много пари.
Затова решихме да съставим едно напълно имагинерно меню, в което цените са изцяло плод на нашето разхайтено като абитуриент въображение. И, надяваме се, с този текст няма да се окажем лоши пророци.
А ето и няколко съвсем въображаеми идеи за Лято 2024:
Веган таратор на основа дихидрогенен монооксид
Ресторантьорите отдавна се чудят как да заместят изцяло киселото мляко в таратора с вода, без да ги е срам пак да му викат таратор. Ние имаме решение - могат да го кръстят "веган таратор" и да напишат, че е "на основата на дихидрогенен монооксид".
Зад засуканото наименование за отличници по химия се крие чорбалък от краставици и вода, поръсен със създадените от още по-големи отличници по химия сух копър и сух чесън от пакетче, изостанали непокътнати от картофите соте от 2023-та.
Понеже е веган, не може да е евтино, и едни 25 лева за халба с тоя таратор са си напълно в реда на нещата.
Краставиците, по стара ресторантьорска традиция, са стъргани на дребното ренде, за да ти засядат между зъбите и да се давиш с тях, вместо да ги дъвчеш и преглъщаш нормално.
Панирана цаца в корнфлейкс
Когато по Черноморието питаш има ли прясна риба, обикновено те зашлевяват с отговора "Да, лаврак и ципура". Които, както се досещаме на секундата, са "наловени" от рибния щанд на най-близкия хипермаркет, така че благодаря, ама не, благодаря.
За сметка на това цаца все още подскача из водите на Черно море, затова е време две кулинарни класики да се слеят в една и вечните пилешки филенца в корнфлейкс да се преродят в летен рибен вариант.
Грамажът на порцията спокойно може да бъде обявен да е около 500 грама, като 95% от тях ще са дебела панировка от най-евтиния възможен корнфлейкс, който дори и кокошките в село Маринка, област Бургас, не щат да ядат.
Цена - минимум 30 лева за порция. Като опада корнфлейксът, можем да си поискаме мляко и да го доядем.
Домашно ризото с морски дарове
Италианската кухня се превърна във вълшебен жокер, който ресторантьорите в България вадят от джоба, когато се чудят с какво да си напълнят менюто.
Пък и кой българин не яде спагети и ориз?
Затова в менюто гордо се появява "Домашно ризото с морски дарове", а в чинията пред нас срамно се материализира сух като пустиня ориз, който мистериозно се рони зрънце по зрънце, вместо да стои кремообразен като в оригиналното ризото.
Побългарената версия е подправена щедро с бульон на кубче от шарена кутийка и дозата мононатриев глутамат удря последователно в небцето, езика, носа и стомаха.
Морските дарове се изразяват в няколко груби парчета "рулца от раци", на които им викаме още "морски кренвирши".
Като цена обаче може да се лавира и да се искат поне едно 50 лева за тая тъжнотия.
Сочно тирамису с летни плодове
Какво казахме за италианската кухня?
Правилото важи и за десертите и затова до баналните мелби и бабини бисквитени торти от сладкарски цех вече се нарежда и тирамисуто. То, както и ризотото, си съвпада с италианското тирамису само по името, защото кой нормален собственик ще купува истинско маскарпоне?!
Родното тирамису "ала Мàре Негро" (демек Черно море) е сиромашка смес от евтини бишкоти, сметана от флакон и нискокачествено какао с вкус на леблебия.
Но пък 28 лева и 90 стотинки на купичка като че ли са оправдани.
Нали? НАЛИ?!
