Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Витоша - уж близо, а така далеч

Драмата с достъпа до планината е отдавна, и краят не се вижда Снимка: БГНЕС
Драмата с достъпа до планината е отдавна, и краят не се вижда

Идеалният почивен зимен ден за столичния любител на физическата активност в планината би могъл да започва лесно. Да се събуди, когато е дал Господ, да запали колата, тя да го заведе безаварийно до "Алеко" или "Златните мостове", където да я паркира, и да се отдаде на това, което му харесва.

Да покара ски или сноуборд, да повози детето на шейна, да направи лек или по-тежък преход или да подиша въздух на спокойствие, чистота и тишина.

Обаче този ден не съществува, не и ако искаш да го прекараш именно в района на "Алеко" или "Златните мостове".

За да стигнеш до "Алеко" с кола в почивен ден, най-късно в 10 сутринта трябва да си вече над "Драгалевци". От 18 януари Столична община ограничава допълнително достъпа на коли и пътят ще е затворен от 10 до 15 часа, не както досега - от 11 до 14 часа.

Трябва да имаш и късмет, защото ако вали сняг, пътят също така може да е затворен и в други часове.

Което е добре, защото иначе може да не е почистен. Хубаво е да имаш вериги, зимни гуми - задължително. А ако си с малка кола, липса на умения за шофиране в планински зимни условия или и двете - най-добре не тръгвай. Това е природен парк и сол не се хвърля.

Доста обаче тръгват, закъсват и блокират скъпоценния път.

Когато най-накрая любителят на зимната планина се добере догоре, установява, че трябва да паркира на километър от "Алеко" и бая да походи, за да стигне докъдето е тръгнал.

Но така е по-добре - полицията контролира достъпа на коли и спира пътя нагоре, където вече има паркирали автомобили. Случвало се е и да няма полицаи и тогава настава адска кочина, а пътят отново се оказва блокиран.

Или с други думи - идеята за допълнително ограничаване на колите по този път принципно не е лоша.

---

Достъпът далеч не е единственият проблем в планината, а за положението със спасителните операции можете да прочетете тук:

---

Проблемът е в алтернативата.

Тя е единствено в лицето на автобус 66. Движи се на половин час, може да е претъпкан (общината обещава "увеличение на превозните средства"), и тръгва от Зоопарка и "Хладилника", т.е. първо трябва да стигнеш и дотам. По-бавничко, не толкова удобно, но поне по-сигурно.

Единственият оцелял лифт - Симеоновският, не работи от 2023 г., и въпреки че формалната му смърт предизвика голям скандал, той си беше умрял и докато още функционираше. Не се ползваше чак толкова интензивно и защото излизаше скъпо за тези, които не пътуват по един или двама, и защото на него не можеше да се разчита - отиваш и установяваш, че не работи - за час или за целия ден.

Това е фактическата картинка с достъпа до тази част на Витоша. Хората, които редовно ходят там, са свикнали и всеки е избрал най-приемливия за себе си вариант.

Доста не могат да свикнат, затова и не ходят.

Неслучайно в началото на всяка зима, с първия сняг и покрай коледните празници драмата с достъпа до "Алеко" и "Златните мостове" набира сила по всички медии.

Тази година беше особено епично, защото пътят беше затворен два дни за почистване, точно за откриването на ски сезона на Витоша. Което се наложи, след като по отворения, но непочистен път закъсаха толкова много коли, че колоната стигна до "Драгалевци".

От всичко това на повечето хора им писва, пък и снежният им ентусиазъм намалява с напредването на зимата. Те не се връщат в планината поне до следващия сезон. Горе положението става по-поносимо, недоволството по медиите изчезва, и така до другата година.

Всичко това показва две неща.

Първото е, че тези райони на Витоша отдавна не са в състояние да поемат потока хора от все по-големия град долу.

Оттук произтича и второто - може би вече е крайно време хората от града и избраните от тях управляващи да решат дали да продължава така и ако не - в каква посока да се развива тази планина.

Трябва ли да е по-достъпна и съответно по-урбанизирана, или трябва да си остане само за по-инатливите ентусиасти, но запазена? И има ли изобщо среден вариант?

---

По-лесният достъп, уви, често води до отрицателен резултат:

---

Драмата се дъвче от години и част от нея е свързана с прословутата приватизация на ски съоръженията на Витоша, включително лифтовете. Вкратце и опростено дилемата е: или статутът на природния парк се променя поне частично и планината придобива по-курортен вид (или поне по-нормална ски зона), или не пипаме нищо в парка и той си остава както е.

Общината от години се опитва да държи някаква средна линия и да натиска "Витоша ски" да ремонтира и възстанови старите лифтове, но практическият резултат е нулев.

Така нещата по естествен път се свеждат до варианта "почти недокосната, трудно достъпна и на моменти приличаща на кочина планина".

Очевидно е, че настоящото положение е най-лесното решение и дори не знаем дали не би било и най-оптималното със сравнително минимални корекции в посока обществения транспорт и адекватно почистване на снега.

В крайна сметка Боровец и пистите му са на час път с кола, а Витоша далеч не се изчерпва с "Алеко" и "Златните мостове".

А ако искаш да отидеш точно там с кола, просто трябва да тръгнеш по-рано.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените