Студена софийска вечер от късната пандемична есен. След седмица на доброволно заточение вкъщи съм обикалял по задачи през по-голямата част от деня, доволно съм уморен, а маската вече едва ли не лепне по лицето ми. Стоя си така и чакам градския транспорт, за да се прибера вкъщи.
Когато той най-сетне пристига обаче, още с първата крачка успява да ме блъсне толкова остра миризма на потни крака, способна да изтика човек от самия автобус.
Та изправил съм се аз, пътувам вече втора спирка и ме осенява идеята! Влизайки в този вонлив автобус, няма как "ароматът" да не те накара да сбърчиш лице. Та това си е жив мини тест за COVID-19!
Ако не направиш физиономия още с влизането си, значи определено нещо не е наред с носа ти. И това е достатъчна аларма околните да стоят по-настрана от теб, а ти да потърсиш личен лекар за консултация.
С малко хитрост България може да използва някои от най-явните си кусури за борба срещу пандемията - за насърчаване на спазването на мерките, за помощ при превенцията на заразяване и като цяло за повишаване на сигурността.
И градският транспорт е перфектен пример за това. Не е задължително да мирише толкова силно на крака, че тази полумярка да се прилага активно по автобуси, тролеи и трамваи. Само трябва да се направи читав график и всичко ще е наред.
Така де, каквото и да си говорим, поне столичният градски транспорт познава широка палитра от миризми и щедро ги споделя с пътуващите граждани - потни тийнеджъри, некъпани работници, баби, прекалили с чесъна... Цялото това богатство, ако се използва правилно, с точност може да покаже кои точно пътници са загубили обонянието си заради коронавируса.
Подобна миризлива инсталация може да се приложи не само в градския транспорт, но и в подлезите. Ако не усещаш вонята на застояла урина да се носи във въздуха, значи спешно трябва да идеш да се прегледаш.
Градската среда може да дойде на помощ и при насърчаването към спазване на мерките.
В такава обстановка желанието да носиш маска е доброволно. А като видиш свежата сутрешна мъгла, обилно напоена с фини прахови частици, били те от комини или ауспуси, няма как да не си прикриеш лицето. Желанието само се събужда у теб.
Стига вече с обвиненията срещу колите и печките тип "Чудо" - те спокойно могат да бъдат вкарани в стратегията на Столична община за насърчаване на носенето на маски, специални шлемове и дори противогази, за по-сигурно.
Междувременно нивото на чистота в някои квартали е такова, че също може да се патентова в борбата срещу COVID-19. Просто при гледката на мръсни улици, кални тротоари и разбити контейнери за боклук, заобиколени от чували с почти радиоактивно съдържение, естествено ти се пробужда желанието да се намажеш с колкото се може повече дезинфектант и да спазваш дистанция от всичко наоколо, не само от хора.
И като стана въпрос за дезинфекциране и дистанция, няма по-добри кадри, които да насърчават това, от лелките в обществените учреждения. Тези майсторки на поведението тип "ТУКА НЕ Е ИНФОРМАЦИЯ!!!" само с един поглед могат да те накарат да се дистанцираш от света като цяло.
А сега си представете да ги въоръжим и с пръскалки с дезинфектант - да показват презрението си към всичко мърдащо и ходещо като вече пръскат всеки приближил се с дезинфектант. Така хем ще изливат вътрешната си агресия, хем гражданите ще са "пречистени" от бактерии по себе си.
Тук тънкият момент ще е да се намери само подходящ, безвреден за очите дезинфектант...
Иначе освен тези служителки в публичните учреждения, на служба може да се вземе и евродепутатът Ангел Джамбазки. Той така или иначе е доброволец във ВМА, сега просто може да се разшири полето му на действие. Наскоро Джамбазки доказа, че по принцип обича да залива хора с вода, така че нищо няма да му пречи да обикаля по улиците и да пръска минувачите със спирт. То е за здраве!
Неминуемо трябва да се обърне внимание обаче и на информационната кампания за опасностите от COVID-19. Все още голяма част от населението вярва във всевъзможни конспиративни теории по темата, така че се изискват сериозни усилия тази тенденция да бъде разбита.
За целта РЗИ трябва да намери правилните комуникатори, които да се заемат с тази нелека задача. А кой по-добър за целта от хората, които така или иначе всичко знаят и от всичко разбират - таксиметровите шофьори.
Вместо да философстват по любимата тема "Съсипаха я тази държава", срещу "скромно" заплащане, покриващо месечния лизинг на колата, те могат да се превърнат в своеобразни здравни консултанти, описващи последните нАучни открития около коронавируса, да разясняват последните фетви на Здравното министерство и да предлагат нови, нестандартни решения срещу пандемията. И то само за около 80 стотинки на километър.
Разбира се, не трябва да се спира дотук. На много места в Европа държавите вече наемат инфлуенсъри да разясняват за последователите си опасностите от COVID-19 и предприетите от правителството мерки.
У нас тази практика може и да не проработи съвсем заради специфичния регионален подход на "К'ъв си точно пък ти, че да ми кажеш какво аз да правя", но това не значи, че тактиката с инфлуенсърите не работи. Просто трябва малко да се... побългари.
И правителството трябва да наеме фейсбук страницата, някога принадлежала на чалга певицата Емануела, за да разпространява контраконспиративни теории в социалните медии.
Вместо там да се пише за американски педофилски кабали и зловещи машинации за овладяване на света, ще се разпространяват пак дивотии, но в подкрепа на настоящите мерки - тъкмо всички да са доволни.
Истината е, че страната ни разполага с огромен потенциал за действие. Той просто твърде много прилича на несвършена работа и човешка глупост. Впрегне ли се обаче в работа... ех, какъв успех ни очаква!
