Кукери.
Видът им приковава погледа, а от звука на могъщите им чанове настръхваме както ние, българите, така и чужденците, дошли да видят този древен ритуал.
Когато научим пък колко тежи един оригинален кукерски костюм - е, няма как да не сме респектирани. Гордеем се с кукерите и защото са безценно наследство, оставено ни още, ехеее, от древните траки.
Именно затова е разумно не само да обичаме това завещание, но и да го пазим автентично и непокътнато, пък ако ще и да ни вземат за малко консервативни.
Това означава и да кажем веднъж, но ясно - жени кукери няма.
И този късен декември кукерските игри започнаха и из социалните мрежи вече има страхотни снимки.
На някои, странно, изпод чудовищните маски и рошави костюми надничат жени и, още по-странно, хората започват да намират явлението за нормално, даже похвално.
Дали България не започва да плаща дан на модерните мултикулти течения точно в кукеруването? Не ми се иска да мисля, че е така.
По-скоро причината се корени в незнанието какви точно са кукерите.
Да, те гонят злите сили, но всъщност доказателството за тяхната смелост - прогонването на таласъми и караконджули - трябва да им помогне да привлекат избраницата на сърцето си, да ѝ докажат мъжеството си и да я спечелят завинаги.
Така, както звънките песни на лазарките и венците изпълняват същата цел - да намерят на усмихнатите девойки женихи.
Едва ли има някой, който иска да види мъж в носия на лазарка. Не би трябвало тогава да има и някой, който иска да гледа жени кукери.
Подобно полово "омесване" само цапа хубавия ритуал, превръща го в ширпотреба.
Българският ритуален календар се подчинява на строги правила и точно те го правят толкова интересен и ни карат да го преповтаряме година след година - от кукерите, през лазарките и чак до постната трапеза и нечетните ястия на Бъдни вечер.
Никоя от тези традиции няма нужда от доукрасяване или доизкусуряване, от променяне до неузнаваемост.
Мъдрият народ знае защо кукерите и коледарите са само мъже, а лазарките и участничките в бабуването - само жени. И ако всъщност традициите ни имат нужда от нещо, то е опазване със зъби и нокти от лапите на прекомерната модерност, която смята, че всичко трябва да е достъпно за всеки.
В противен случай не след дълго ще гледаме слаби имитации на обредите ни, а не автентичните им възстановки.
