Обаждането до парижката правна кантора на Венсан Грандел започва като много други, които се провеждат с нея напоследък. На телефона е добре платеният изпълнителен директор на една от най-печелившите компании във Франция, който е изключително изнервен.
Президентът Франсоа Оланд планира да наложи 75-процентен данък върху доходите на всички, които печелят над 1 милион евро годишно. "Означава ли това, че трябва да се подготвям да напусна страната?", пита изпълнителният директор.
Съветът на адвокатите е: "Почакай и виж какво ще стане. Поне засега"
"Получаваме обаждания от много заможни клиенти, които питат дали да бягат от Франция," споделя Грандел, партньор в правната кантора Altexis, която се занимава предимно с данъчни консултации за компании и богати частни лица. "Дори младите и динамични хора, които печелят едва 200 000 евро, се чудят дали си струва да останат в държава, в която изкарването на пари не се смята за нещо добро".
Студена вълна от критики се разлива из френската бизнес класа, докато Оланд - първият френски президент-социалист от времето на Франсоа Митеран насам, налага своя патриотичен манифест за "допълнително данъчно облагане, което отново ще изправи държавата на крака". Предложението за 75-процентния данък, което парламентът планира да приеме през септември, поне формално има за цел укрепване на финансовото състояние на Франция, докато европейската дългова криза продължава да се задълбочава.
Ала тъй като във Франция има сравнително малко хора, чийто доход би изисквал плащането на подобен данък - между 7000 и 30 000 души с подобни доходи в държава с 65-милионно население - приходите от него биха били само малка част от 33-те милиарда евро, които френското правителство планира да събере догодина за финансирането на държавния си бюджет.
Финансовото министерство във Франция не дава конкретни разчети за потенциалните приходи от високия данък
Макар че общата стойност на събраните пари би била малка, някои анализатори отбелязват, че утежняването на данъчното облагане на богатите всъщност е политически механизъм за компенсиране на сериозните съкращения, които Оланд може би ще трябва да наложи догодина над някои социални програми - съкращения които надали ще се радват на твърде голямо одобрение сред членовете на партията му.
В този ред на мисли, данъкът може да има огромна символична стойност като тласък към равенство от страна на президент, който недвусмислено заявява: "Не обичам богатите".
"Френските граждани имат неловки отношения с парите," коментира Грандел. "Тук се гледа с подозрение на хората, които са се издигнали сами и понастоящем са милионери, създаващи работни места".
Много компании започват да разработват кризисни планове за преместване на високоплатените си ръководители извън Франция - това твърдят консултанти, адвокати, счетоводители и агенти на недвижими имоти, които държат да запазят клиентите си и затова отказват да бъдат идентифицирани с истинските си имена. Според тях някои ръководители и богаташи вече са се запътили към дестинации като Британия, Белгия, Швейцария и САЩ, отнасяйки облагаемите си доходи със себе си.
Сред бягащите от данъчното бреме богати французи са и известни личности
Освен това има и компании - както и стартиращи, така и международни наложили се корпорации - които забавят плановете си за инвестиции във Франция, или просто отказват да преместват свои служители и да създават нови работни места в държавата.
Разбира се, все още предстои да видим дали много богати френски граждани наистина ще емигрират и дали компаниите ще си променят плановете. Голяма част от критиките към новия данък може би са политическо позьорство, насочено към опити за разубеждаване на правителството да предприеме предвижданите мерки.
Факт е обаче, че след като Франсоа Митеран вдигна данъците през 80-те години, някои богати хора наистина напуснаха държавата. Неотдавна звезди като бившия модел Летисия Каста, ресторантьорът Ален Дюкас и певецът Джони Холидей предизвикаха сензация, когато емигрираха в съседни на Франция държави, за да избягат от тежката ръка на държавната хазна.
Няма съмнение, че Оланд е подложен на фискален натиск
Френският президент е обещал да намали бюджетния дефицит на Франция, който в момента се равнява на 4.5% от БВП на държавата, до 3% следващата година, в съответствие с наложените от Еврозоната правила.
Въпросът как най-добре да се постигне тази цел обаче е точно толкова политически, колкото и фискален. Оланд бе избран през май т.г., възползвайки се от вълната на презрение към "богаташите" - ръководители на компании, банкери, спортни звезди и знаменитости, чийто заплати се смятат за скандални в държава, в която растящата пропаст между богати и бедни се превръща в културен конфликт, датиращ още от времето на Робеспиер.
По данни на френския статистически институт Insee, половината домакинства печелят под 19 000 евро на година.
Доходите на едва 10% от домакинствата надвишават 60 000 евро
Понястоящем няма планове за промяна на данъчното облагане на повечето хора, което е 14% за най-бедните и 30 на сто за следващата категория доходи. За по-заможните хора с доход над 70 830 евро годишно, данъчната ставка скоро ще скочи от 41 на 44 процента заради промяна, която бе наложена още преди избора на Оланд за президент.
Данъците във Франция неслучайно са високи: те финансират една от най-щедрите системи за социални услуги в Европа, както и едно твърде голямо правителство. Както самият Оланд го описва - новият данъчен план е обвързан със "справедливостта" и "изпраща послание за социална кохезия".
Това поблазни гласоподавателите, недоволни от големите различия в доходите. Някои икономисти също го подкрепят - сред тях е и Томас Пикети, професор в Парижкия икономически университет, който е провел редица проучвания, посочващи, че богатите хора не работят по-малко ако ги облагат с по-високи данъци.
Ала според други Франция може би изпраща грешни послания
"Има едно приемливо количество данъци, които хората са склонни да плащат," обяснява работещият във Франция данъчен счетоводител Стив Хортън. "Всичко над тази горна граница кара хората да се преместят на място с по-разумни условия".
"Нещото, което френските политици изглежда на разбират или от което не се интересуват е, че когато вземаш 2/3 от нечия печалба като данък, за да се харесваш на гласоподавателите, продуктивните хора, които имат възможност да обогатят бизнеса и икономиката няма да дойдат в страната ти или просто ще си тръгнат от нея," коментира корпоративният хедхънтър Диан Сегален.
Тя споделя, че наскоро била близо до финализиране на сделка с временен изпълнителен директор в Лондон, който трябвало да стане част от една от най-големите френски компании в началото на годината, когато Оланд направил обещанието си за 75-процентния данък.
"Когато човекът чу за това, той просто каза че няма да дойде и прекрати сделката си с нас," разкрива г-жа Сегален, ръководителка на консултантската фирма Segalen et Associes.
Това предложение на Оланд е последната червена светлина в държава, която отдавна си е изградила имидж на трудно място за правене на бизнес
Корпоративният данък във Франция е 33% - вторият най-висок в рамките на Еврозоната след 35-те процента на Малта. Това сериозно контрастира с данъчната ставка в Ирландия - 12.5%, която умишлено е поставена като таван за корпоративните данъци, за да може да се привлекат бизнес инвестиции.
"Това е нелепо предложение, ала е страхотно за нас," коментира Жан Декершов, мениджър в агенцията за недвижими имоти Immobilier Le Lion, разположена в Брюксел. През последните месеци той получава все повече обаждания в офиса си, тъй като все повече френски граждани искат да инвестират или просто да се преместят извън родината си заради притесненията покрай новия данък.
"Това е голяма загуба за Франция защото хората и бизнесът се пренасят в Белгия и носят богатството си със себе си," допълва Декершов. "Ала нас ни устройва, защото те създават работни места, купуват си къщи и харчат пари - ползата е за нашата икономика".