Орел, рак и щука: премиерът Борисов обеща да плати и надплати пълния размер на изработеното от болниците през август - само мир да има. Директорът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)Нели Нешева заяви, че болниците по закон работят с фиксирани делегирани бюджети и обещанието на премиера е неизпълнимо. Председателят на Българския лекарски съюз Цветан Райчинов изказа удовлетворение, че проблемите най-сетне се дискутират, но не отмени обещаните в началото на септември стачки и бойкоти.
Повод на всичко това даде внезапното решение на НЗОК да среже парите за болниците през август с 30 - 40%, защото от касата смятат, че в разгара на лятото хората не ходят по болници и тогава плановите операции намаляват до минимум. Според НЗОК, мениджърите на болниците трябва да "управляват парите си" и да са прогнозирали това.
Има опасност? Няма опасност...
Нешева твърди, че няма опасност пациентите да си плащат консумативите, точно обратното мислят лекарите. В болниците просто няма достатъчно пари. Така например болницата в Левски през август ще получи 74 000 лева, от тях 72 хиляди са фонд работна заплата. От началото на годината здравната каса изплаща само 80% от изработените суми, при това превежда парите с месец закъснение. Затова лекарите се заричат да продължат да лекуват само спешните случаи, а за останалото не гарантират.
Разбира се, не те, дори не и НЗОК, а финансовото министерство носи вината за това. Вярно е, че подходът на касата, която заставя директорите на болници да подписват ощетяващи ги (и на практика незаконни) анекси, е доста подъл. Но все пак става дума за само един месец. Какво да очакваме, когато реформата на здравния министър проф. Анна-Мария Борисова действително влезе в сила?
Известно е, че тогава от 414 болници в страната само 130 ще останат активни. Другите ще се квалифицират като болници за долекуване или продължително лечение. Това звучи доста по-сериозно от срязан бюджет в отпускарския месец. Коя точно болница да остане активна? Можем да се подготвим за сблъсъци на тежки регионални авторитети, подмолно лобиране и тънък пиар, ще изплуват черни престилки, ще има живи вериги и т.н.
Знаете как става у нас
Лекарите ще протестират, ще се разтоварят - и ще се разотидат с малкото спечелено, спомняйки си Хипократовата клетва. Предизборно, правителството пак няма да стигне достатъчно далеч в здравната реформа. Само че болничната помощ у нас действително не може да продължава дълго по този начин, като ощетява всички хора и съсловия в страната, с изключение евентуално на баланса на държавния бюджет. Неслучайно българинът е с най-кратка продължителност на живота в Европейския съюз.
От закъсняващата реформа страдаме всички. С треперещите пациенти страдат и лекарите, като стресът и неудовлетвореността им опасно се сгъстяват. Страдат данъкоплатците, тъй като правителството продължава да не може да изготви справедлив механизъм за разпределяне на публичните финанси (за здравеопазване). Ощетени са дори тези, които търсят качество и са в състояние да си платят за него.
Реформа предполага на първо място променената демографска картина. Огромната част от болничната база е строена във времето преди 1990 г. Тогава българите почти щяхме да станем 9 млн. Освен че днес сме два милиона души по-малко и сме по-стари, миграцията към столицата и големите градове обезлюди регионите. Дори да не се закриват изцяло болнични центрове, разпределението на разходите, т.е. предоставяните в тях услуги, може и следва да се оптимизира.
Надевропейски стандарти
В момента по показателя болници на 10 000 души България значително надхвърля средните европейски стандарти. При това бумът на частните лечебни заведения, сключили договор със здравната каса и лавинообразно нарастващата хоспитализация в тях говорят, че бедното ни здравеопазване не е лишено от известна разточителност.
В Европейския съюз средните разходи за здравеопазване се движат между 4% и 11% от БВП за отделните страни. България с обявен дял 4.8% е далеч под средната стойност от 7.1%. Тази статистика обаче не казва много, тъй като от тези средства 47% харчим за активна болнична помощ, докато средното за Съюза е 29%. При това отдавна е открита тенденция за нарастване на разходите в трудоемките отрасли с ниска производителност на труда (такова е здравеопазването) като дял в БВП.
Тоест, по-високият дял на разходите за публично здравеопазване в БВП не означава непременно по-качествена медицинска услуга. За да се намалят разходите, а и да се повиши полезността на услугата, икономическата теория съветва да се използват най-модерна апаратура и медицински техники.
Нуждаем се от реформа също и затова, защото нерегламентираните плащания за уж безплатни здравни услуги сериозно допринасят за общия климат на избягване от данъци и оставане в сивия сектор. Необорим пример за това дава организацията на родилната помощ в България. Все повече хора предпочитат частните клиники не заради брилянтно обслужване, а заради нежелание да платят под масата за нещо, на което имат законово право като осигуряващи се.
Защо пък да не заплащаме
Ако това беше регламентирано, не съм далеч от мнението, че хората масово щяха да предпочетат да заплащат на обществените болници някои от ползваните медицински услуги. Стриктният ценоразпис би имал положителен ефект за осъществяването на този определено по-справедлив от рушвета модел.
В началото на септември предстои извънреден събор на БЛС. На него ще бъде обсъдено изпълнението на бюджета на НЗОК за 2010 г. и проектобюджета за 2011 г, както и приемане на единен ценоразпис на медицинските услуги. Надеждата на българските пациенти и данъкоплатци сега е в лекарите, които да формулират единно становище с обща визия за реформи. И икономистите трябва да им помогнат.
Дискусията за бъдещото българско здравеопазване не бива да остане в коридорите на министерствата. В момента парите за здравеопазване се отпускат като на система по усмотрение на ведомството на Дянков. Но икономистите определено трябва да имат по-активна роля в изграждането на новия български здравен модел, както наскоро демонстрира гилдията в Америка. България трябва да разполага с работеща стратегия за финансиране на здравеопазването през следващите 30 - 40 г. и водещите български макроикономисти трябва да поблъскат мозъци над нея.
Think-tank за здравеопазването
Да се вземат прспективни решения в здравеопазването е по-сложно от "Медуза" или "Октопод". Засега перспективата е, че през 2011 г. предстоят избори за президент и местна власт. Надали партията на Борисов, която дотук не успя да осигури обещаното по-високо благосъстояние, ще дръзне да осъществи в пълна степен здравната реформа, която ще засегне твърде много интереси. Политическият стил на ГЕРБ не дава много основания да очакваме реформата за здравеопазване да бъде изобщо отразена в бюджет 2011 г .
Но така пък ще настъпи звездният час на премиера, защото магистралите и пътищата, които той скоро ще ни построи, са решаващи за спешната медицинска помощ - която единствена ще ни остане. Само персоналът да не се е разбягал вече, че тогава лошо й се пише на здравната реформа.
