Дали бързият кредит е спасение или проклятие за длъжника? По време на прехода този тип финансови услуги се превърнаха в единствена възможност за много потребители. В същото време законите бяха така направени, че да пазят кредиторите, а не длъжниците. Хиляди българи бяха буквално разорени с практики граничещи, а понякога прекрачващи границата на измамата и рекета.
Типични примери при отпускането на бързи кредити бяха значителните скрити разходи, неоправдано високите такси при просрочване или предсрочно погасяване, използване на полуанонимни арбитражни съдилища при изискването на сумите от длъжника.
Обичайна практика на много фирми в сектора беше прилагането на промоционални условия с растящи лихви, при които дължимите лихви и главница надхвърляха в пъти сумата на заема.
Таксите при пресрочване на вноски надвишаваха 50% от отпусната сума. Често компаниите за бързо кредитиране правеха всичко възможно, за да се възползват от тази клауза в договорите.
Рефинансирането и предсрочното изплащане на задълженията бяха често на практика невъзможни за длъжниците.
Хиляди българи буквално потънаха в дългово робство заради тези практики, които не противоречаха на закона, но влизаха в остър конфликт с всякакви морални и етични норми.
Истината е, че промените в Закона за потребителския кредит от 2014 г. имаха значителен ефект върху пазара на заемите в България. Те донесоха силна положителна промяна, като въведоха ясни правила за всички.
Беше сложен таван от 50% върху годишният процент на разходите. Заемите до 400 лв., които преди това на практика не се регулираха от закона, бяха вкарани в законовата рамка.
Ясно беше постановено, че не се дължат такси и неустойки при предсрочно погасяване на заеми след изтичане на първата година от сключването на договора и до 1% наказателна лихва преди това.
Кредиторът беше задължен да предоставя на клиента пълна информация за заема и възможните тежести, като наказателни лихви при просрочване на вноски. Потребителите получиха правото на отказ от договора за кредит в срок 14 календарни дни считано от датата на сключване на договора за кредит.
Както банките, така и дружествата за бързо кредитиране се противопоставиха на новите регулации. Какъв обаче е ефектът от промените в закона?
Към края на декември 2015 г. вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са 2,161 млрд. лв. Те се увеличават с 5,5% спрямо края на четвъртото тримесечие на 2014 г. и с 2,7% в сравнение с края на септември 2015 година. Това показват последните данни на БНБ.
Голяма част от финансирането за сектора идва от чуждестранни компании - 1,018 млрд. лв. към края на 2015 г. Необслужваните заеми са 26,9% от всички. За сравнение делът им в банковата система е около 17%.
При това потребителите започнаха да получават много по-бърза и качествена услуга от кредиторите, а това е добре и за едните, и за другите.
Кой тегли бързи кредити в България?
Това обикновено са хора в затруднено финансово положение, които се нуждаят спешно от средства за покриване на текущи разходи, като сметки за битови услуги - ток, вода, парно, телефон.
Бързи кредити, но по-рядко, се теглят и за извънредни плащания - от вечеря с приятели, през такси за съдебни дела, до покупка на подарък или техника на промоция.
Проблемът е, че потребителите на бързи кредити обикновено са хора с ниска финансова грамотност. Ето защо за заемодателите беше толкова лесно да се възползват или дори да злоупотребяват с правата на клиентите си в годините на прехода.
Дори и в момента много потребители не си правят труда да четат условията на договорите и не знаят какво е ГПР (годишен процент на разходите). В тази ситуация промените в закона бяха наложителни.
Какво се промени?
Първо лихвените нива по бързите кредити, които в миналото достигаха стотици проценти от сумата на заема, сега се движат около и под 30%. Освен това размерът на т.нар. имплицитни или скрити разходи, като допълнителни такси е сериозно намален. При таван от 50%, много компании предлагат заеми с ГПР по-нисък с 10 и повече процентни пункта.
За сравнение ГПР по кредитните карти, при теглене на суми в брой, се движи между 20 и 30%. По принцип кредитната карта е алтернатива на бързия кредит, но само ако потребителят се нуждае от допълнително финансиране всеки месец.
По-високите лихви по бързите кредити са оправдани с оглед на това, че заемите се отпускат без обезпечение и за много кратък срок, често от 1 до няколко месеца.
Рискът за компаниите обаче далеч не е толкова голям, колкото изглежда на пръв поглед, защото за длъжниците изплащането на заема е приоритет. В противен случай те рискуват името им да попадне в кредитните регистри като лоши платци и да загубят достъп до всякакви кредити.
Месечната лихва за бързите заеми вече се движи около 3%, а обикновено възможностите за разпределяне на вноските са гъвкави.
Разбира се има и уловки. Честа практика е изискването на гарант, с който длъжникът трябва да се яви пред кредитора до седмица след сключването на договора за заем.
Ако потребителят не намери кой да гарантира за него, заемодателят осигурява гарант в лицето на специализирана компания. Това, разбира, се става срещу допълнителна такса, която не е включена в ГПР. А в случай на предсрочно погасяване се изплаща и част от гарантираната сума към дружеството гарант.
Това е удобна вратичка в закона, с която потребителите трябва много да внимават.
На теория сумата, дължима на дружеството гарант при предсрочно погасяване, не трябва да надхвърля направените разходи по оценка на длъжника. На практика често тя е доста по-голяма.
Всъщност при тегленето на бърз заем може да има и други допълнителни разходи като застраховка.
Такава се прилага и при т.нар. безлихвени кредити за покупки на домакински уреди. Това е често срещана практика при промоции, където реално потребителят е задължен да заплати застраховка, възлизаща на 10% от отпусната сума, въпреки че не дължи такси и лихви. Както всички знаем - безплатен обяд няма.
И така, дали бързият кредит е спасение или проклятие за длъжника? Както всеки заем, при условие че в страната няма закон за частния фалит, и той може да се превърне в непреодолима тежест за потребителя.
Все пак с промените в закона ситуацията на пазара на бързите кредити значително се подобри. За жалост финансовата грамотност на голяма част от потребителите остава ниска.
Това е и проблем на българската образователна система.
Обикновеното планиране и отчитане на разходите в рамките на месеца, съчетано със спестяване на средства, би освободило много домакинства от зависимостта им от допълнителни източници на финансиране.
Факт е, че хората често остават без пари преди заплата, а в същото време имат да плащат сметки за битови услуги. И двете събития са регулярни и избягването им може да бъде осъществено с малко финансова дисциплина и спестяване. Но за много българи се оказва по-лесно да изтеглят кредит и да увеличат сумата на разходите си, вместо да планират месечния си бюджет.
Бедността не е толкова липса на финансови средства, а по-скоро умствена нагласа. Разликата между длъжника, който търси откъде да вземе още пари назаем, за да покрие текущите си плащания и човека, който има достатъчно средства дори да инвестира, е много малка и често се свежда до знанията и желанието да се планира бюджета за месеца.
