Близо 30 години бизнес условията са били добри за Мортеза Масумзадех. Живеещият в Дубай иранец е притежавал успешна корабна компания, търгувайки със стомана и пластмаси през тясната ивица на Персийския залив.
Но сега тези води са по-развълнувани. С увеличаването на глобалните усилия да бъде спряна програмата за обогатяване на уран от Иран чрез икономически санкции, бизнесът започва да усеща ограниченията.
Търговското поделение на притежаваната от Масумзадех агенция Jumbo Line Shipping практически почти се е сринало, сваляйки общите приходи на групата от 300 млн. дирхама ($82 млн.) през миналата година, до 175 млн. дирхама тази година.
Настъпват тежки дни
И той не е единствен. За хиляди създадени от иранци фирми, работещи в емирството, той казва: "Сега е много трудно и ни предстоят много тежки дни."
Масумзадех е говорител на 8000 членове на Иранския бизнес съвет, за който в последните години финансовите санкции спряха кредитите. Притеснения за контрабанда на "технологии за двойна употреба" - които биха могли да се използват и за граждански, и за военни цели - за програмите на Иран за атомни и балистични ракети оказаха своето въздействие върху законно действащите търговци, работещи от Дубай.
Търговският център на Обединените арабски емирства (ОАЕ) исторически е убежище за иранските бизнесмени - място, където те биха могли да избягат от икономическите безредици на родината си. Стотици хиляди се заселиха там, привлечени от предприемаческия дух на града, намиращ се само на шест часа път с лодка от най-близкото иранско пристанище.
Освен това властите в Дубай следват политика на ненамеса в този бизнес. Емирството се превърна в магнит за иранските капитали - и по време на бума отпреди кризата, и в дом на 9000 ирански компании.
Най-важното е, че се превърна и в един от основните маршрути за влизане в Иран на потребителски и други стоки - от електроника до храни. Роля, засилила се в последните години със задълбочаването на изолацията на Техеран.
Сега обаче Дубай се е превърнал в основен фронт на усилията да бъдат наложени международни санкции върху Иран - най-жестоките от поредица няколко досега, за да се спре атомната програма. Президентът на страната Махмуд Ахмадинеджад е категоричен, че е за гражданска употреба, но мнозина вярват, че е предназначена за военни цели.
Това е битка, която се води с мерки на ООН, подсилени миналия месец от нова резолюция - и с поредица от единодушни санкции на ООН, които не одобряват каквито и да е финансови сделки с Иран в много юрисдикции по света.
Пристанище на свобода от данъци и аятоласи
Възникването на Дубай като търговски и логистичен център дължи доста на Персия преди 100 години, пише Симеон Кър. Решението в началото на XX век на персийските власти да наложат тежки митнически тарифи засяга тежко търговски пунктове като Лингах, който тогава е главното пристанище на Персийския залив.
Кралската фамилия в Дубай привлича търговците в своя освободен от данъци залив, посявайки семената на търговски център, чиито връзки с Иран продължават и до момента. С появата на приходите от петрол от 1966 г., правителството инвестира в пристанищна инфраструктура, която е станала ненадмината в региона.
Емирството продължава да привлича говорещи на персийски език търговци отвъд залива - както от сунитското малцинство в Иран (повечето дубайски жители са сунити) и част от шиитското мнозинство. Това придава на Дубай по-търговско и по-малко традиционно арабско усещане, в сравнение със съседите му.
Въпреки че спорът за иранската окупация на три острова в Залива не е спрял почти 40 години, Дубай е на първа позиция в търговията на Обединените арабски емирства с Иран. Връзките се засилват, когато иранците получават гражданство в Дубай след ислямската революция от 1979 г.
Нарастващата регионална нестабилност като танкерната война на Иран и Ирак през 1984-1988 г. увеличава търговските обороти, подсилвайки ролята на Дубай като център за складова търговия в региона. Градът-държава заема гъвкава и по-неутрална позиция в ирано-иракската война от 1980-1988 г., в сравнение с други страни от Персийския залив.
Убежище за развлечения и инвестиции
За иранците градът се превръща в убежище за развлечения и инвестиции. През последното десетилетие те се снабдяват с "втори домове" там, тъй като бумът на строителството е огромен и мащабен, но позитивите се сриват при спукването на имотния балон през 2008 г.
Политическите проблеми за иранското малцинство, което се смята, че е около 100 000-400 000 от населението на Дубай (1.8 милиона), биха се оказали по-вредни в дългосрочен план. Насред нарастващите арабски страхове за регионалните амбиции на Иран, бизнесмените се безпокоят за ерозията на толерантността към емигрантите, които подкрепят с парите си развитието на града.
Жителите на Дубай от ирански произход се оплакват от предразсъдъци от по-традиционните членове на арабската общност в ОАE. Според дългогодишен член на общността "имигрантските визи за иранци са почти невъзможни за обработка в момента, така че спадът на населението е неизбежен."
Усилвайки натиска, американският Конгрес гласува най-строгите до момента американски санкции, които наказват международни фирми, които продават на Иран рафинирани петролни продукти, или помагат за усъвършенстването на инфраструктурата за рафиниране в страната.
Те имат незабавен ефект, като западните петролни фирми отказват да презареждат самолетите на Iran Air. Освен това включват мерки срещу страни, които не успеят да спрат прехвърлянето на технологии с двойна употреба към Иран - повод за притеснения в Дубай.
"Тези нови американски санкции са много силни - фирми, които правят бизнес в Иран, ще се наложи да отделят повече време, за да гарантират, че са чисти, ако желаят да присъстват в американската финансова система и пазарите там," коментира Фархад Алауи, търговски адвокат от Вашингтон.
На едно ниво тази конфронтация включва преследването на непрекъснато променящата се мрежа от фасадни компании и посредници, обвързани с иранския режим и заподозрени в употреба на Дубай за внос на части за атомната програма.
Натискът не отслабва
През 2007 г. властите в Дубай спират кораб, който превозва забранени вещества до организация, забранена според санкциите на ООН. Миналата година ОАЕ спря кораб, превозващ севернокорейско оръжие за Иран.
Властите в ОАЕ твърдят, че федерацията ще запази здравословни връзки с Иран, като същевременно спазва санкциите. "Ние не нарушаваме никакви закони. Всички продукти за Иран са нормални потребителски продукти," обяви през май министърът на икономиката Султан ал Мансури.
Но ОАЕ са подложени на натиск от западните правителства, който отива отвъд спазването на инспекции и финансови структури срещу иранския бизнес. Има също така и искане за енергични мерки по издаването на визи, за да се затруднят нещата за иранските бизнесмени в Дубай.
Западни дипломати и власти от Персийския залив твърдят, че Революционната гвардия на Иран - елитното военно крило, което е и един от основните двигатели на финансовата и търговска мощ в републиката, са станали специалисти в създаването на фалшиви фирми в ОАЕ, които осигуряват прецизно оборудване от известни западни доставчици.
"Има редовна промяна на мениджърите на фирмите, а се създават нови компании за прикритие," казва запознат с разследванията в ОАЕ. "Сложно е, а иранците не са глупави. Те мислят много умно и винаги са стъпка напред пред санкциите."
Властите в ОАЕ са затворили дузини фирми заради незаконен бизнес с Иран. Те също така са спрели 30 подозрителни доставки в последните месеци, много от тях по въздуха.
Ударът върху законните ирански бизнесмени, макар и непреднамерен, е тежък. "Когато се преместих тук, Революционната гвардия почти не съществуваше - а сега бизнесът ни е засегнат от санкциите срещу тях," оплаква се Масумзадех.
През последното десетилетие, с развитие на иранската атомна програма и нарастване на международния натиск, иранската търговия с Европа е спаднала, докато търговията с ОАЕ - по-голямата част от нея през Дубай, феноменално е нараснала.
Според МВФ иранският внос от ОАЕ е нараснал от $1.8 млрд. през 2002 до $13 млрд. през 2008 г. Статистиките на Дубай показват, че през 2009 г., на Иран се пада 18% от реекспорта на Дубай - стоки, които транзитно преминават през ОАЕ на път за други места - но само 3% от директния износ.
IBC обаче казват, че износът от Дубай към Иран е спаднал до около $8 млрд. миналата година - и би могъл да спадне до около $6 млрд. тази година заради санкциите. Статистиката на дубайската търговска камара тази седмица показва, че търговията с Иран е била с 8% по-ниска миналия месец, отколкото през юни 2009 г.
Наистина американските опити да разубедят банките от сделки с Техеран означават, че осигуряването на кредити за финансиране на търговията е станало почти невъзможно. Повечето от бизнеса сега се финансира от предварително набран кеш, което добавя разходи на фирмите.
Вместо да хабят време и пари в проверки дали дейността на клиентите им е законна, банките просто се отказват от някои свои ирански клиенти. "Реално, ако клиент прави много бизнес в Иран, може да затворим сметките му, тъй като е наше задължение да знаем дали всъщност той се занимава със законни дейности," казва представител на международна банка в Дубай.
Някои ирански търговци, базирани в Дубай, които все още имат достъп до финансиране - срещу известен процент, предоставят името си като гаранти за затруднените си сънародници. Други бизнеси просто прекратяват съществуването си.
Американските власти хвалят ОАЕ като силен съюзник, като същевременно изтъкват позитивната за бизнеса тяхна политика като модел за региона. "Те не искат да служат като задна врата на Иран към финансовата система," казва висш представител на американската администрация. "Когато им посочим незаконна дейност, те работят с нас." Американското консулство в Дубай включва екип, специално следящ местните дейности в Иран, където САЩ нямат директно дипломатическо присъствие след революцията през 1979-а.
Но натискът отива отвъд финансовата сфера - и отвъд незаконния бизнес. Много иранци не получават визи за престой в Дубай, а получаването на туристически визи е станало по-сложно.
Напрежението периодично се разгаря
Напрежението между ОАЕ и Иран периодично се разгаря около спорните острови в залива - Абу Муса и Големия и Малкия Тунб. Но Абу Даби също така заема някои от най-радикалните арабски позиции към ислямската република, опасявайки се, че тя ще налага политиката си по-силно в региона и ще дестабилизира Близкия изток, ако разполага с атомно оръжие.
Юсеф ал Отаиба, посланикът на ОАЕ във Вашингтон предизвика оживление преди дни, когато на конференция подкрепи употребата на военна сила срещу иранските ядрени центрове.
Абу Даби стартира собствена атомна програма, но за разлика от Иран пое ангажимент да не обогатяват уран - технология, която би могла да доведе до възможна поява на атомно оръжие. Дипломати очакват Абу Даби, който има повече власт в федералните връзки, след финансовата помощ за Дубай миналата година, да наложи дори още по-строги ограничения на бизнеса с Техеран.
Засега Масумзадех се е примирил да продължава борбата, въпреки че търговската среда става все по-лоша и по-лоша. "Какво друго можем да сторим?", пита той. "Това е нашият дом."
