Хората по цял свят изживяват активизиране на национализма, съчетано с атаки от политиците срещу глобализацията и международното сътрудничество.
Според двама изследователи, отделянето на икономическия просперитет от социалния просперитет и устойчивото развитие на околната среда е може би основната причина за този феномен.
Президентът на организацията Global Solutions Initiative Денис Сновер и Катарина Лима де Миранда, докторант в Института за световна икономика "Киел"публикуваха т.нар. "Recoupling Dashboard" - нов модел за оценка на благосъстонието на хората, който не разчита само на брутния вътрешен продукт на страната.
Инструментът цели да пребори това погрешно (според авторите на изследването) разбиране на факторите, влияещи върху цялостното благосъстояние на хората.
Много държави разчитат само на индекси за икономически напредък, и в крайна сметка ръст на БВП, но Сновер и Де Миранда настояват, че това вече не е достатъчно, за да се получи реалистична представа.
Нови категории стават част от общата картина
Въпреки че икономическото развитие остава от ключово значение, Recoupling Dashboard препоръчва да се разглеждат и параметри, свързани с устойчивото развитие на околната среда, и преди всичко с овластяването и солидарността.
Индексът за овластяване разглежда разнообразни фактори, включително социалния ефект на несигурността на работните места, средната продължителност на живота и периода от време, който населението на дадена държава прекарва в образователни програми.
Също така той анализира нивото на доверие, което хората имат към държавните и недържавни институции, включително националното правителство.
Индексът на солидарност, от своя страна, обработва данни за това дали хората са склонни да помагат на непознати, колко пари даряват и колко време отделят за участие в доброволчески проекти годишно. Той също така разглежда колко хора в дадено общество казват, че имат приятели или роднини, на които да могат да разчитат в период на трудности.
Десетки държави във фокуса на внимание
Учените отбелязват, че "в последните четири десетилетия, глобализацията и техническият напредък са генерирали сериозен ръст на БВП, но те са съпътствани от нарастващо неравенство, климатични промени, нарастващо усещане за маргинализация и социално отчуждение между различните групи от населението".
Те искат техният Recoupling Dashboard, който включва данни от повече от 30 държави за периода между 2007 и 2017, да послужи като емпирична основа за мобилизиране на действия на правителства и инициативи на гражданското общество, които да работят за повторно обединяване на икономическия и социален напредък.
Разглеждайки конкретни държави, става очевидно, че страните с голяма икономическа производителност често не са сред лидерите в областта на овластяването и солидарността.
В случая на Германия например, данните, осигурени от Recoupling Dashboard в исторически план показват, че индексът на овластяване сериозно е нараснал в 10-те разглеждани години.
БВП на глава от населението (дефиниран чрез брутния вътрешен продукт, разделен на населението в средата на годината) и индексът на солидарност са отбелязали само незначителен ръст, а е имало спад на устойчивото развитие на околната среда.
Необходима е смяна на парадигмата
Предоставените статистически данни би трябвало да послужат като отрезвяващ ориентирза политиците по цял свят, като ги насърчат да спрат да дефинират политики, основно фокусирани върху очаквания им ефект върху националния БВП.
Сновер и де Миранда също така подлагат на съмнение и практиката на вземане от бизнеса на решения за производството, заетостта и инвестициите, целящи основно да увеличат максимално печалбата за акционерите.
Те твърдят, че подобни политики правят някои хора щастливи (акционерите, по-конкретно), но не допринасят за увеличаването на цялостното благосъстояние на хората.
