Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Калинки, венетки, рангели

Рангел Гюров е геолог, работил е години наред като професор в Ангола Снимка: Фонд Научни изследвания
Рангел Гюров е геолог, работил е години наред като професор в Ангола

Поредна мръсна история гръмна в България - този път с държавните пари за наука. Страната ни и без друго заделя най-малка част от националния си доход за знание от всички нормални страни в света. Но и тези дребни пари стават предмет на грозни злоупотреби.

Фонд "Научни изследвания" в следващите две години ще разпредели до 21 млн. лв. между състезаващи се проекти от всички научни дисциплини. На обявения конкурс бяха подадени над 1000 заявления за общо 386 млн. лв., или за 18 пъти по-голяма сума от наличната. Одобрени за финансиране са 95 проекта за малко под 15 млн. лева.

При подобна конкуренция може да се предположи, че всички одобрени научни проекти ще са образцови. Нищо подобно - та нали сме България. Разкрития на "Труд" и "Сега" показаха, че голяма част от парите отиват при "свои" институции и фирми: такива, близки до Нов Български Университет, тоест до образователния министър Сергей Игнатов, както и до личности, на които "калинковият" ръководител на ФНИ Рангел Гюров е лично задължен.

Да бръкнем в кацата

Разкритията са си разкрития, но официално публикуваният списък със спечелилите проекти оставя впечатлението, че те не са се и прикривали особено. Тлъсти суми са пожънали предложения за изследвания, които могат да се извършат и отчетат с помощта на едно PC.

Подчертавам, не съм запознат с документацията на самите проекти, нито с авторите им, но при сегашната оскъдност на държавна подкрепа за наука аз лично не бих толерирал с 400 хил. лева проекта на НБУ "Срещу кризата в образованието. Стратегия за интелигентен растеж чрез нов комуникативен подход за мултидисциплинарно интерактивно обучение."

Някой техничар - според мен с право - ще отсъди: "Бла-бла." Но не е "бла", а благодарност, защото в научните среди се говори, че проф. Мария Попова, която ще ръководи този антикризисен проект, лично е помогнала на Гюров да получи назначение в НБУ, което пък му послужи като трамплин във ФНИ.

Самият Рангел Гюров е геолог, работил е години наред като професор в Ангола. Из медиите е известен предимно с апокалиптичните си - за щастие несбъдващи се - предсказания за разрушителни земетресения. Фондът за научни изследвания може да се оглавява единствено от хабилитирано лице. Гюров не е такова според националните изисквания, затова е бил обявен по спешност за професор от Университета по библиотекознание и информационни технологии.

Сделката си е сделка. Библиотекознанието вече е сред приоритетните научни области в България, като печели четири самостоятелни проекта (с максимално разводнени теми) за общо 1 млн. лв. А рецензентът на Гюров - акад. Ячко Иванов, през октомври беше награден от ФНИ с почетен плакет за изключителен принос за развитието на българската наука.

Но това са само протоколни транзакции. Близо половин милион ще отидат за изследване на "поляризацията на зодиакалната светлина на Млечния път", като бенефициенти са две фирми, регистрирани бувално в последния допустим ден според условията на конкурса. Това са "Спейс Рисърч" и "Булкюб ЕООД", и двете със седалища в апартаменти в столични квартали, и двете с капитал по 50 лв. Колкото и да е важна зодиакалната светлина, според закона бенефициентите на ФНИ трябва да имат по-сериозен научен опит и капацитет.

По всичко личи, че Гюров не е забравил и себе си. На съавтора на книгите му Бойко Рангелов са отпуснати 480 хил. лв. за изграждане на система за ранно предупреждение за земетресенията в Перник, а други 200 хил. лв. отиват за неговата лична сътрудничка Ралица Берберова.

Скарани с науката

250 000 лева са отпуснати за неизвестната Фондация за развитие и реализация на обществения ресурс Лорен ЕООД (Фондация ЕООД?), която ще има задачата да изучи феномена на българското насилие. Не трябваше ли за тази цел да се бръкне МВР, а не ФНИ?

А какво да кажем за това, че с 420 хиляди лева асоциацията на докторантите ще умува върху взаимоотношенията наука - бизнес? Очевидно тези взаимоотношения не са толкова далечни, колкото ни се внушава напоследък. Защото пари за научни изследвания от държавата през 2012 г. получават и няколко строителни фирми.

Друг парадокс е, че според условията на фонда не повече от 30% от отпуснатите средства могат да се използват за заплати на учените - уж за да се предотвратят злоупотреби. Така не само се ощетяват научни области, в които личната експертиза е водеща. Това е директен механизъм за измами със закупуваната техника и разходите за външни услуги.

Ако положението беше "имали - дали", можехме да затворим очи и да се успокоим, че поне част от парите на данъкоплатците действително ще отидат за наука: примерно за малките хонорари на младите труженици, които ще свършат действителната работа, докато големите клечки заседават, говорят пред медиите и броят пачки.

Но ситуацията с парите за наука в България не е такава. Властите удобно премълчаха скорошните данни на НСИ, които гарантират, че страната ни се проваля в изграждането на общество на знанието. Разходите за наука и знание през 2011 г. у нас намаляват като дял от БВП спрямо 2010 г. и са едва 0.57%, при средно 2.03% за Европейския съюз.

От общо 430 млн. лева, дадени за наука и знание у нас, повече от половината идват от бизнеса. Правителството се е бръкнало за наука с едва 154 млн. лв., като държавните пари за наука намаляват през всяка година от управлението на ГЕРБ. Миналата година българската наука е получила значително повече пари от чужбина, отколкото от държавата.

Нека свържем този факт с простотиите, които наскоро докторът по пожарно дело Бойко Борисов наговори на всеослушание на астрономите в Рожен. Да си спомним и за "феодалните старци" на д-р Дянков.

Не знам дали и другият вицепремиер не е станал вече доктор, но би могъл лесно да бъде, стига само да поиска - затворите през 2013 г. ще получат двойно повече пари от БАН. Така че освен дисертабилни теми за престъпността у нас ще се намерят и сервилни институти, и средства за (написването на) всякакви проучвания от национално значение.

Коварният фараон

Казват, че сегашният образователен министър, египтологът Сергей Игнатов е ученик на Александър Фол. Явно това не е отговаря на пълната истина, защото докато беше близко до властта проф. Фол спомогна за издигането на нашите образование и наука. Той насърчаваше студентите за "достойно поведение" и сам беше образец на достойнство и благородство.

Докато реакцията на Игнатов спрямо общественото възмущение за раздаваните под масата милиони е също толкова възмутителна. Във ФНИ се налагала проверка, "след като се вдигна толкова шум", процеди през зъби министърът. Значи не мизерното съществуване на българския учен и вонята на злоупотреба в големи размери, а това, че мръсните ризи излязоха на светло?

Да не говорим, че проказата във ФНИ е отдавна известна. Математикът акад. Емил Хорозов, който оглавяваше фонда до 2011 г., възмутен от ужасните фалшификации, както и от мълчаливото съгласие на министъра със случващото се, еднолично прекрати трудовия си договор. Предизвикана по негов сигнал проверка на държавната финансова инспекция потвърди обвиненията. Реакцията на Игнатов на всичко това е мълчалив отказ за комуникация.

Но преди дни, провокиран от журналистите, Игнатов се изпусна: "От тези стотина, ако имаме 20 истински научни проекта, тези хора ще бъдат ощетени". Значи министърът сам признава, че 80% от раздадените пари са не за наука, а за нещо друго. И това - при положение, че на конкурса през 2012 г. има хиляда отхвърлени научни проекта.

Ето как се отхвърлят и одобряват: първото сито са бюрократичните изисквания, като не е предвидена възможност участващите да коригират евентуални пропуски. Дори през него да минат проекти на "не-свои", ФНИ пак си прави каквото реши: отпуска финансиране на проекти с нисък бал и отхвърля такива с по-висок бал, тоест всичко се решава предварително на белите покривки. А как рецензентите определят бала? А как се избират самите рецензенти? Въпроси, които плачат за прокурор, според дръзналия да се изправи срещу системата Хорозов.

Тези, чиито проекти не са одобрени, мътят водата - това твърди Христо Петров, другият шеф на Фонд "Научни изследвания". По думите му, цитирани от "Сега", въпросните зложелатели са физиците и химиците от Софийския университет. Те скочили срещу класацията, защото тази година ФНИ бил "изхвърлил паразитите". Похвален опит да се посочи кой е крадецът.

Калинки, венетки, рангели

Българските журналисти просто не знаят в каква благодатна среда работят. Родната реалност ежедневно сее теми, достойни за Ботевото или Алековото перо, за които и Марк Твен щеше да се сгъне от завист. Но това изобилие от сюжети крие и заплахи за професията: един професор в повече или 15 млн. лв. по-малко вече сякаш не заслужават усилията на читателя.

Затова ще се ориентирам към финала. Българските наука и висше образование крият в себе си хиляди Венети Марковски. Безгръбначни създания, които винаги правят това, което изискват от тях, тихомълком пълзят - и понякога стигат върха. Откъдето мачкат всичко надолу и съдействат на също толкова чуждите на човешкото достойнство политически зверове и бесове.

Видяхме, че дори в блатото на българското правосъдие има шанс недостойните хора ако не да получат възмездие, то поне да им се отнеме възможността да продажничат. Но тъй като българската наука не е интересна на Брюксел, ще са нужни български домати, гнили домати.

Най-четените