След UBER, AirBNB ли е наред?

През изминалата седмица ВАС потвърди решение КЗК, което де факто забранява услугата на квази-такситата UBER в България. Това е напълно грешно и вредно решение, което не работи в полза на потребителите, пазара и като краен ефект - дори за такситата, оставащи без коректив, който може да ги направи нормални.

Ето защо: Основната цел на регулациите в даден сектор е да следят дали услугата е безопасна и сигурна за клиентите, дали се плащат данъци и дали участниците са равнопоставени като базови условия.

Публична тайна е, че много от такситата укриват обороти, не издават касови бележки, а ако си поискате, може да получите обида или нещо повече.

Самите таксиметрови компании са обикновен диспечер и лизингодател на жълти автомобили за шофьорите, които не са на трудов договор към тях - т.е. плащането на данъци и осигуровки не е само UBER-ски казус.

Ако държавата искаше да реши проблема и да следи по-отблизо UBER, вероятно можеше да накара компанията да отвори офис в България, за да отчита оборотите си пред НАП. При положение че всички плащания минават по банков път, това едва ли е проблем.

Остава отворен въпросът защо при толкова ниски данъци в България, UBER решава да оперира от Холандия - може би нивото на корупция в Ниската земя е забележимо по-ниско.

Факт е, че такситата и таксиметровите шофьори са подложени на проверки, плащат по-високи премии по Гражданска отговорност, както и други такси и лицензи, които реално оскъпяват услугата.

Тук си заслужава да се помисли дали държавата и общините да не охлабят хватката, с цел улесняване и на такситата и да се премахнат регулации, които не влияят директно на сигурността на пътниците. Въпреки сегашните психотестове и изисквания, има шофьори с отнети книжки, без книжки, с криминални регистрации и присъди, които не им позволяват да карат такси.

Това се установява при всяка акция на ДАИ и КАТ и лъсва истината, че титулярът на автомобила често е различен от шофьора й - това е публична тайна.

Ако КАТ прилагаше стриктно Закона за движение по пътищата, голяма част от таксиметровите шофьори би трябвало да са лишени от свидетелства за правоуправление на нещо различно от велосипед.

Много от таксиметровите водачи са опасни както за пътниците, така и за другите участници в движението - репликата "аз на пътя работя, а ти се возиш за кеф, затова съм с предимство" съм я чувал от таксиметров водач с видимо над 10 години стаж.

Виждал съм и саморазправа на повикани по радиото колеги с ключовата дума "проблем" - абсолютен белег за организираната престъпна група, за който МВР си затваря очите.

Публична тайна също е фактът, че всяко такси може да ви закара до публичен дом по всяко време на денонощието и шофьорите прибират комисионна за това.

Други тарикати използват прикритието на жълтата кола, за да правят курсове с дрога между квартали или градове в услуга на дилъри. Алибито е желязно - "возих тука едни, не знам какво са забравили".

Толкова по въпроса със сигурността и законноста

Всички изброени причини карат много хора да избягват такситата, особено случайно взети от улицата. Чувството да се качиш в мърлява кола, в която шофьорът прекарва 18 часа от денонощието, пуши, яде и пие, оставя лош вкус дълго след като си слязъл. Ако в добавка от радиото или дори от телевизорчето, което гледа с едно оченце, докато кара, дъни чалгийка, и никой не пита дали не харесваш друго нещо, ситуацията става прекалена.

Точно тук системата с рейтинга при UBER работи безотказно - возих се при младеж с напомпано BMW, който много внимателно ме попита дали музиката, която слушаше, ми пречи. Не си позволи нито веднъж да издрифти или да направи друга простотия, макар че виждах как го влече натам.

Друг път се качих в новичка C-класа и като се пошегувах с шофьора, че от UBER едва ли ще успее да й плаща амортизациите, той каза: "Това не ми е зор. Ако ме изнерви жената, излизам да покарам, аз обичам да се въртя по София и да си говоря с непознати. Като напълня резервоара догоре, след половин резервоар съм го избил, това ми е достатъчно, имам си и друга работа за пари".

Част от шофьорите излизат рядко да карат и това също е привлекателно за хора с нова кола и повече време - примерно работещи на смени. Има и такива, които основно разчитат на UBER за приходите си - те избират по-евтини и здрави коли, предимно Dacia.

Гъвкавостта на UBER е основна причина за притока на хора извън бранша - в таксиметровите фирми двама шофьори обикновено са закрепостени към лизингова кола, точно като гребци на галера.

Тук е ред да си припомним, че липсата на регулации направи така, че като съотношение скорост/цена на интернет България да е в топ 5 в света и категоричен лидер в Европа.

Друг пример е въздушният транспорт - навлизането на нискотарифните авиокомпании в България преди по-малко от 10 години направи пътуването със самолет достъпно и доведе до увеличение за поредна година на трафика от пътници към България - хора, които прекарват по няколко дни в страната и харчат парите, спестени от самолетен билет за други забавления.

За човек, който помни какво самотно място беше летище Враждебна през 90-те години на миналия век, разликата определено е в добра посока. И преди влизането на България в ЕС се чуваха гласове, че София трябва да забрани low-cost превозвачите, но те, слава Богу, си останаха гласове на отделни играчи.

Можем да погледнем също туризма, където се е позиционирал AirBNB - компания, която ви позволява да отдавате под наем дома си или част от него на хотелски принцип.

Услугата е толкова популярна, че на места хотелите в средния и нисък сегмент определено страдат от тази конкуренция. Ако имате регистрация, може да видите, че поне в 15 български града се предлагат отделни стаи или празни малки апартаменти, като в големите градове конкуренцията е жестока и цените започват от 7-8 евро на човек за нощувка.

Тази услуга ще става все по-популярна в България и ще е силен коректив на хотелиерите, които за поредна година се оплакаха от спад в нощувките за летния сезон. Ако държавата реши да се намеси и в този сектор, може да глоби AirBNB с половин милион и да ги забрани.

Просто решение - главно като манталитет на чиновник.

В туризма също действат много регулации, които често са остарели и недомислени, те просто ограничават конкуренцията и навлизането на нови играчи. В резултат - българите избират чужбина все по-често като ваканционна дестинация.

Законодателството определено има нужда да се актуализира и да отчете факта, че няма значение дали клиентът ще си повика такси чрез мобилно приложение, или ще махне с ръка на улицата - това си е негова работа и държавата, в лицето на КЗК, ВАС и други, няма право да се меси в това.

Всички обаче очакват по-силна намеса на държавата в сектора на продажбите на горива, например. Там, където конкуренцията е ощетена, ощетени са и потребителите.