Защо са скъпи горивата в България

През миналата седмица лично премиерът Бойко Борисов разкри огромна далавера с горивата: системата с пломбирането на сондите по бензиностанциите се оказа напълно неработеща; проверяващите попаднали на обекти, при които горивото се разреждало с терпентин, а целият ресурс на Агенцията по метрология беше изпратен да сменя пломби.

Накрая всичко се оказа, типично по български, буря в чаша вода.

Да започнем с терпентина. Идеята за сместването на терпентин с дизел е просто абсурдна. Както от химическа, така и от икономическа гледна точка. Думите на премиера Бойко Борисов, че има бензиностанции, където 40% от горивото е терпентин, силно се разминават с реалността.

От химическа гледна точка, терпентинът не става за разреждане на горива. Може би грешката идва от това, че той се използва като разредител за бои и лакове, тъй като се изпарява бързо и ускорява тяхното изсъхване. Но като субстанция терпентинът има много по-ниска температура на горене от бензина. Това означава, че изгаря по-бързо.

Ако 40% от горивото в резервоара е терпентин, колата просто ще се запали.

От икономическа гледна точка терпентинът също не е добър заместител нито на дизела, нито на бензина.

Цената на едро започва от около 4 лв. за литър без ДДС. За сравнение дизелът в България без данъци и акцизи струва около 1.26 лв. и е най-скъпият в Европейския съюз.

Объркването на премиера обаче не стигна само дотук. Мащабната проверка на бензиностанциите в страната, при която бяха сменени пломбите на близо 7 хил. колонки, не показа почти никакви нарушения.

Проблеми бяха засечени в 10 колонки и 58 разходомера, което е в рамките на статистическата грешка спрямо броя на инспектираните обекти.

Всъщност локалните проверки, които се правят регулярно, разкриват далеч повече нарушения. За сравнение при последната такава, която обхвана 95% от бензиностанциите в Силистренско, бяха открити отклонения в 8.7% от взетите проби. А при 20% от проверените обекти пък бяха констатирани документни нарушения.

С други думи, могъщото усилие на държавата в лицето на данъчните, полицията и Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, да се пребори със спекулантите на горива, приключи без резултат.

Въпреки това не може да се отрече, че горивата в България поевтиняха много по-малко от петрола през последните месеци.

Цената на търгуваните в Лондон контракти за краткосрочна доставка на еталонния за Европа петрол сорт Брент падна с 35% от началото на май насам до 45.46 долара за барел.

В същото време бензинът A95 леко поскъпваше до миналата седмица, а дизелът поевтиняваше само с 2.5%.

Разминаването в тренда е доста сериозно.

Но гневът на премиера, макар и да не беше подкрепен от резултатите от проверките на бензиностанциите, постигна резултати.

Само за ден в петък цената на бензина в бензиностанциите падна с 2% или 5 ст., до 2.25 лв. за литър. Дизелът също поевтиня приблизително с толкова през миналата седмица.

Това говори доста за пазара на горива в България, щом с едно свое изказване премиерът може да свали цените, те едва ли са пазарни.

Тоест, не се определят от търсенето и предлагането.

Реално цените на дребно в нашата страна не са сред най-високите в Европа. Както дизелът, така и бензинът се търгуват на стойности, близки до средните за Европейския съюз.

Не така стоят нещата обаче, ако от сметката извадим данъците и акцизите, т.е. държавният дял от цените на горивата.

Тогава и дизелът и бензинът се нареждат сред най-скъпите в ЕС, въпреки че страната ни е най-бедната в общността. И този феномен не е от вчера.

Делът на държавата е близо 40%, останалата част от крайната стойност на горивата се формира по веригата производител - продавач. С оглед на това, че цената на петрола падна с 35% за последните 4 месеца, като отчетем надценката на дребно и разходите за транспорт,

дизелът и бензинът по бензиностанциите в България трябваше да поевтинеят с 15%. Това не се случи.

Тук трябва да отчетем няколко фактора. Първо, когато говорим за петрола, става въпрос за фючърсни договори, като най-краткият срок за доставка е след месец. Т.е. цената на бензина и дизела може да се формира на база количества закупени преди месец или дори преди година, при съвсем различни котировки.

Ето защо конкуренцията и по-важното, диверсификацията на източниците на доставка, е основен фактор за определянето на пазарната стойност на дизела и бензина.

За последния месец контрактите за сорт Брент поевтиняха с 18% в Лондон, което вероятно ще се отрази на цените на горивата в България през септември и октомври. Но може и да не се отрази.

Друг важен фактор се явява рафинерията на Лукойл в Бургас. Руската компания държи около 60% от пазара на горива на едро и чрез веригата си бензиностанции, близо 30% от този на дребно.
Приказките за картел в сектора за излишни. Реално на пазара на горива в България има монопол.

При това монополистът работи на загуба. Още един абсурд, тъй като Лукойл реално определя цените на горивата в страната.

Въпреки това българското поделение на руската компания отчете загуба от 532 млн. лв. за миналата година и не е регистрирало положителен финансов резултат от 2007 г. насам, което означава, че най-големият данъкоплатец в страната не плаща данък печалба, тъй като няма такава.

Тук обясненията са различни - от поевтиняването на горивата, което, както видяхме, изостава от това при петрола, до огромната инвестиция от общо близо 1.3 млрд. евро, която Лукойл прави в модернизиране на рафинерията в Бургас през последните 3 години.

Все пак, независимо от финансовите резултати на дружеството, заради неговото монополно положение може да се каже, че цените на горивата в България се определят в Русия.

В края на миналата седмица на стоковата борса в Лондон спот цената на петрола сорт Брент с незабавна доставка беше 46.33 долара за барел, а руският сорт Urals за износ струваше 45.29 долара за барел.

От началото на май до средата на миналата седмица масовият бензин А95 поскъпна с 3 ст. в България, до 2.29 лв. за литър. А дизелът поевтиня с 5 ст., до 2.28 лв. за литър. В същото време цената на петрола сорт Urals падна с 32%.

Разбира се, възможно е рафинерията в Бургас да работи със суровина, закупена преди повече месеци, така че падането на цените на горивата в България да предстои.

Едно обаче е сигурно, Бойко Борисов не трябва да се гневи на дистрибуторите на горива в страната за това, че бензинът и дизелът са скъпи на фона на срива на цените на петрола.

Причините за този феномен той трябва да търси в Москва.