Икономиката замръзна

Икономиката ни замръзна през летните месеци. В периода от юли до септември в България са произведени точно толкова стоки и услуги, колкото от април до юни. Нормалната тенденция от последните седем години е българската икономика да нараства през третото тримесечие, т.е. през лятото, реално с 2 млрд. лв. - благодарение на туризма и селското стопанство.

Но не и този път. Резултатът за БВП през третото тримесечие стана известен от експресните данни на Националния статитически институт, публикувани в средата на миналата седмица. Те съвпаднаха с процедурата по приемането на бюджет 2012 г. и породиха - или помогнаха да се заформи - вихър от страх за бъдещето на икономиката, раздухан от управляващите в чашата на народното есенно битие.

Когато се затваряха бурканите

Един от добрите навици на българите е да приготвят зимнина - запаси от буркани, бурета и кашони за зимата. Едно време се правеха и луканки, сочат етнографските източници. Много интересно би било да се провери по някакъв начин дали стряскащите коментари на финансовия министър и неговия екип доведоха до ръст в търсенето на капачки за буркани.

Малко след изборите и преди бюджетните прения, Симеон Дянков сякаш загуби своите оптимизъм и самоувереност, които с цената на изнервяне на народа на времето го откроиха на политическата сцена - и заговори: чака ни нещо много лошо.

"Ден след ден в Европа става нещо лошо". "Ние каквото и да правим, те ни повличат и нас". "По-добри времена, ако има, няма да са 2012 г." "Следващата година ще е още по-лошо". Такива неща напоследък разправя насам - натам финансовият ни министър.  Логиката му е, че кризата в еврозоната свива най-важните ни експортни пазари.

Действително, износът е важен за крайния резултат в нашата икономика. Но също така е вярно, че високият износ на суровини и материали (половината от общия експорт на България) не повишава качеството на живота. Още повече, опасността да се разчита на износ в цикличната световна икономика беше установена поне още през 2009 г.

Така че загубения суров износ няма какво да го жалим; няма и защо министърът да ни плаши, че ще потънем, ако износът се свие. Друго ни е нужно, ама го няма.

Ако бях инвеститор, не бих си дал парите в държава с подобни перспективи. Наясно сме, че Дянков смени тона, за да се отметне от предизборни обещания и да удържи паричните претенции на колеги, браншовици и синдикати. Но който разчита на инвестиции, не печели от сплашване. Впрочем инвеститори засега не се натискат, така че може и никой да не му е обърнал особено внимание.

Няма семе за сеяча

Истинският проблем е, че в българската икономика няма достатъчно производителни инвестиции. Експресната оценка на НСИ потвърди, че "бруто капиталообразуването в основен капитал /т.е. инвестициите/ бележи спад с 13.7%" - спрямо предходното тримесечие, а спрямо третото тримесечие на 2010 г. спадът е с 3.1%.

Спадът на инвестициите не е нещо, което ни сполетя като гръм от ясно небе. От влизането в Европейския съюз дотук средният брутен обем инвестиции се сви с 1 млрд. лева на тримесечие: това показва трендовата линия.

Преките чуждестранни инвестиции, внимателно следен показател, също се понижават отдавна. Дотук през годината те са 534 млн. евро, или двойно по-малко от периода на слабата 2010 г. Изчерпването на апетитните обекти за приватизация обещава негативната тенденция да се запази, докато България най-сетне не реши как иска да се развива, не привлече сериозни идеи и технологии и не осмисли образа си пред света.

Консервативният характер на банките у нас, в допълнение към правителствената пасивност, не предоставя на разположение достатъчно рисков капитал за нови проекти по приемлива лихва. Тази ситуация може да се промени, но за това също липсва воля.

Спадът на инвестициите говори, че ще се създава все по-малко добавена стойност в нашата икономика. Това обрича доходите на стрес. Няма как да се случи онова повишаване на вътрешното търсене, на което правителството разчита, за да осигури някакъв икономически ръст за догодина.

Защо да се лъжем, хроничната липса на инвестиции, а не ужасните сътресения в еврозоната, водят до спада на българския БВП. Инвестициите, включително частни, са въпрос на държавна политика; налице е траен спад на инвестициите, тоест избраната политика е неправилна. За жалост плодовете й узряха в най-неподходящо време.

Политика по икономиката

Все по-трудно става отправянето на призиви към разумно политическо управление на икономиката в България. Едната причина да мисля така е етносоциална, другата е свършен факт - от догодина България работи в т.нар. пакт за финансова стабилност, ограничаващ държавните разходи до 40%, а бюджетния дефицит до 2% от БВП.

Ултраконсервативното планиране в бюджета, което Дянков приложи, за да не счупи още на първата година собствените си правила, говори за едно. Правителството няма да прави и догодина нищо за засилване на инвестиционната активност. Вече не само защото не иска и не може, а и защото е накарало депутатите да го освободят от това задължение.

В тази връзка ще цитирам едно изследване на мозъчния тръст Bruegel в сътрудничество с Виенския институт за международни икономически изследвания, което беше презрително отхвърлено от нашите либертални икономисти миналата есен.

В резултат от кризата в средносрочен период спестяванията на домакинствата в новите членки на ЕС ще нарастват. Това ще доведе до слабост на вътрешното потребление. "То може да се компенсира чрез увеличаване на фискалните стимули и/или подкрепа за доходоносните сектори и оттам за нетния износ".

Според тези експерти, трябва да се преразгледа не само подходът към фискалната политика. Нужно е да се приложат и стимулиращи политики като кредит за малките и средните предприятия, кредит за придобиване на умения, внос на нови технологии, контрол на ипотечното кредитиране. Това се прави, за да се гарантира, че спестяванията се използват ефективно, за осигуряване на устойчив икономически ръст - а не както преди.

Но какво имаме черно на бяло в България? Само за деветте месеца до края на септември, в банковата ни система са депозирани нови 4 млрд. лева до общо 43.44 млрд. лева. За същия период, в капитал са инвестирани с почти 1 млрд. лева по-малко, отколкото за деветмесечието година по-рано.

Що се касае до социалния фактор, казано с най-меки думи, политиците от правителството и около него сякаш се виждат герои в нонстоп телевизионно шоу. Показват пици, обещават "ще произвеждаме резервни части за човека", вещаят "Созопол е вторият Йерусалим", радват душата на студента с "ако сутрин ви черпят с ракия или уиски, това не е нарушение на добрите нрави".

Докато онези стават доктори по уважителни причини и заслужили художници, това, което би трябвало да е елитът на нацията - хората на културата и науката - се борят за оцеляване; борят се не само с липсата на пари, а и с потока от простотия. Зададохте ли си въпроса кой кандидат получи най-малък процент на президентските избори миналия месец? Професорът.

Фактът, че квалифицираните хора умишлено се изблъскват от публичния процес говори, че дори инвестиции да се изсипят- отвън, отгоре или от размекнатото сърце на премиера - вече липсва човешката структура, която може да ги поеме и накара да заработят.

Без производителни инвестиции, всеки прираст на консумацията у нас ще става за сметка нарастване на вноса. За да се задвижи благотворната спирала в икономиката, нужно е да се оживят родното производство и услуги. Нужно е да се оцени и адекватно заплати квалифицираният умствен труд. Отдавна се вижда, че номерът да свалиш данъците и да си вдигнеш ръцете просто не работи.