Пенсията невъзможна

Според бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ) за 2010 г., в рамките на годината ще бъдат изплатени пенсии в размер на над 6.7 млрд. лева. Сумата вероятно ще надхвърли 10% от брутния вътрешен продукт на страната.

Но предвид факта, че с тези пари трябва да преживеят близо 2.2 млн. души, тоест почти една трета от българите, можем да се замислим дали дефицитите в пенсионната ни система са точно там, където обикновено сочат с пръст. За мен дефицитът е не толкова в касичката, колкото в идеи, смелост и перспективен поглед за пенсионна реформа.  

Миналата седмица, в разгара на лятото, след титанична подготовка на обществените нагласи Министерският съвет реши да увеличи с по две години възрастта за пенсиониране при двете най-тежки категории труд. Работещите масовата трета категория труд ще се пенсионират както по-рано: жените на 60 години, а мъжете на 63 години.

Реформаторската мощ...

Но за да получат пенсия в пълен размер, кандидат-пенсионерите трябва да докажат съответно 37 и 40 години осигурителен стаж. Промяната ще влиза в сила плавно до 2013 г. Финансовият ефект за НОИ от приетите промени в Кодекса за социално осигуряване е изчислен на около 720 млн. лева за следващите три години.

С това ли се изчерпва реформаторската мощ на новите управляващи?! Безидейно, половинчато, недостатъчно - също като подхода им в т.нар. антикризисна политика, когато срещу сгрешената в глобален план национална икономическа стратегия се противодейства с клиринг на отпуски и орязани болнични.

Не мисля, че с подобен управленски подход пенсионната система на България някога ще придобие така необходимата ни устойчивост. Най-малкото, българският социален министър Тотю Младенов и шефката на НОИ Христина Митрева в делови план изглеждат твърде неубедително.      

И нека преди всичко отбележим, че и в пенсионната система управляващите отново подменят истинския проблем с измислен. Проблемът не е в отложеното пенсиониране, нито дори в твърде високия коефициент на зависимост.

Колкото и да ни е неприятно, тенденцията в цял свят е към все по-късно пенсиониране. Това е неизбежната цена на увеличената продължителност на живота и на модела нуклеарно семейство с по-малко деца в развития свят.

Истинският проблем на българската пенсионна система е толкова очевиден, че чак вече не се говори за него: пенсионерите в България получават твърде малки пенсии. В настоящия момент всяко обсъждане, което премълчава мизерния размер на пенсията, е политически спекулации и медиен прах. Същото се отнася и за смешните заплати в бюджетната сфера, които най-често се премълчават, когато се обсъжда административната реформа.

Мизерна пенсия = мизерен живот и ...никакъв стимул за пенсия

При средна пенсия в размер на 2500 лева годишно стимулът на хората за продължителен трудов живот се заличава. Мизерната пенсия действа демотивиращо и аморализиращо и значително допринася за разрастването на сивата икономика и емиграцията.

Пенсионната реформа на ГЕРБ трябваше да предложи на публичен дебат начини за съществено увеличаване на пенсиите в следващите десетилетия при намаляване на осигурителните вноски и държавните трансфери. Това е възможно на първо място чрез преход от разходопокривен към капиталов принцип на пенсионно осигуряване.

Следваше да се работи в насока постепенно премахване на държавното обществено осигуряване и преминаване към лични пенсионни набирателни сметки, които да могат да се управляват от собствениците им, тоест от самите осигуряващи се.

Паралелно с това следваше значително да се подсили Сребърният фонд (ДФГУДПС), в който към юли 2010 г. има 1.68 млрд. лв. Тази сума е твърде недостатъчна за целта "поддържане на устойчивост" на пенсионната система. За да се наберат допълнителни средства в Сребърния фонд, всъщност не е нужна приватизация: проблемът може да се реши далеч по-находчиво.

Сребърният фонд - тенекиен

Приходите от управлението на държавните активи като гори, плажове, мини, транспортни лицензи, транзитни такси и много други биха могли да са далеч по-високи, ако публичната собственост се  управляваше с по-малко бюрокрация и повече инициатива. Това например означава работещи модели за публично-частни партньорства. Тъкмо те биха осигурили по-достойните старини на българския работник.

Отдавна е издигнато предложението средствата от Сребърния фонд да се инвестират на БФБ като форма на подкрепа за българските предприятия. Също и в тази насока няма прогрес.

Промяната в КСО от 4 август не само че не закърпва дефицита на НОИ, който официално е 2.79 млрд. лева само за 2010 г., но и създава условия за нова вълна укриване на доходи от нерегламентирана заетост. Работещите, на които предстои да се пенсионират в следващите години, биват наказвани; по-младите получават пореден сигнал, че в България те нямат бъдеще.

От едно правителство, което се самоопределя като дясно, по принцип се очаква да насърчава индивидуалната икономическа свобода и да управлява публичните активи по икономически ефективен, пазарно адекватен начин.

Закъснението в пенсионната реформа, дължащо се на прекомерния ГЕРБ-ов популизъм, ни лишава и от двете. Най-глупавото в цялата история е, че последните промени в КСО целят на първо място да създадат сред населението усещане за реформа. Не така, не така.

#2 ludipari 09.08.2010 в 18:10:13

Днешните властници нямат класа, ниво и формат. От тях повече н е може да се очаква! Апостол Апостолов www.Otslabni.net

Новините

Най-четените