Джоузеф Стиглиц, нобелов лауреат и бивш главен икономист на Световната банка, преди две години започна да убеждава световните лидери да се откажат от богатството като главно мерило за прогрес.
Според него брутният вътрешен продукт (БВП) не може да отрази всички сложности на съвременното общество, така че вместо него би трябвало да се използва "изчерпателен показател за благосъстояние".
Стремежът към парите е по-силен от всичко
Има голяма вероятност обаче в крайна сметка Стиглиц да не е прав. Нови изследвания показват, че хората като цяло са склонни да отдават предпочитание на парите пред щастието.
Икономистите от университета "Корнел" са предложили на над 2500 души избор между работа, за която заплащането е $81 425 с "разумно" работно време, позволяващо им да се наспят пълноценно, и по-натоварена длъжност с "необичайно" работно време, позволяваща им само 6 часа сън на ден, но срещу по-висока заплата от $146 555.
Мнозинството от участниците в изследването са избрали по-високо платената работа, въпреки че са признали, че тя би ги направила по-нещастни.
Дали отвъд средното ниво на доходи парите вредят?
Традиционната логика твърди, че повечето пари носят повече удовлетворение. Но поговорката казва: "Повече пари - повече проблеми". И все пак първият аргумент има по-силно влияние, въпреки доказателствата за правилността на втория.
В световното изследване на ценностите богатите скандинавски страни са с висок индекс на щастие, но същото важи и за осезаемо по-скромната във финансово отношение Латинска Америка. Смята се, че парите са несъвършено мерило за благосъстояние и често са причина за влошаването на живота на доста хора, понякога буквално и на цели държави (например тези, разчитащи основно на добив на петрол).
Когато една държава премине от бедност близо до прага на оцеляването към състояние на средни доходи, щастието и удовлетворението на населението й се повишават рязко, констатират резултатите от световното изследване на ценностите. Но всяко повишение над това ниво не води до почти никакви промени на нивото на благосъстояние.
Богатството може да повиши самочувствието на отделния индивид, но то обикновено идва и с по-висок стремеж към материални блага, който учените определят като "фактор, потискащ щастието".
Хората живеят по-зле, за да печелят повече
Големият въпрос всъщност е: защо хората все пак избират работата, която им носи повече пари? Логичният отговор е, че го правят, защото желаят статуса на по-добре платената работа и усещането за целенасоченост, което изпитват при по-осигурената финансово длъжност. По-алтруистичните участници са заявявали, че по-голямата заплата би направила семействата им по-щастливи. Така че по-високият пост и повечето пари може да понижават благосъстоянието на конкретния недоспал човек, но повишават общото благополучие на семейството.
Тези резултати оспорват все по-разпространената идея, че личното щастие е най-висшата цел за индивида - логика, налагана от "индустрията на щастието" чрез лични житейски треньори, книги като "Предимството на щастието", "Изкуството на щастието", "Щастието: ръководство за развиване на най-важните житейски умения", както и променящи психическото състояние медикаменти като Prozac, Zoloft, Lexapro и т.н.
Последиците от това не са само философски и психологически, но и политически. "Нашето проучване приема, че ако правителствата изберат разработка на политики за повишаване на щастието, отчитано в техните изследвания, те може да налагат политики, които хората не желаят за себе си", коментира един от авторите на изследването, Алекс Рийс-Джоунс.
БВП или ОБС?
Засега няколко страни, които възприемат тезата на Стиглиц, отчитат личното удовлетворение на населението си с цел по-добре да разберат и насочат развитието. "В плен сме на култ към цифрите," заяви наскоро френският президент Никола Саркози, докато оповестяваше въвеждането във Франция на "брутен национален индикатор за щастието".
Според Дейвид Камерън (поне по времето, когато той е станал лидер на британските консерватори през 2005) "благосъстоянието е един от централните политически проблеми на нашето време. Време е да признаем, че има по-важни неща в живота от парите и да се концентрираме не само върху БВП, но и върху т.нар. ОБС - "общото благосъстояние".
Има по-важни неща в живота от парите, но въпреки съветите на икономисти и политици изглежда има и по-важни неща в живота от щастието. Кой от тях е прав, тепърва предстои да разберем.
