Украинската криза хвърли (и) света на финансите в лапите на теорията на конспирацията. На Запад се надпреварват да изобретят техники за най-болезнен удар по икономиката на противника. Вместо обичайните законни способи (ембарго, запор и конфискация на активи, забрана на сделки), които Г-7 още не налага, в студената икономическа война срещу Русия успешно се ползват коварни удари като селективно спиране на достъпа на набелязани банки, фирми и лица до услуги на финансовата инфраструктура.
Засега новите техники само се тестват, но опитите "на живо" доказаха колко болезнени могат да бъдат. Истинско оръжие за масово финансово поразяване. Платежните системи "Виза" и "Мастеркард" спряха да обслужват картите на клиенти само на една, и то средна по размер, банка - Банк "Россия", ама подплашиха цялата банкова система не само в Русия, но и в икономически свързаните с нея страни, и в офшорните зони. Финансовата индустрия и всички нейни клиенти за дни осъзнахме колко сме безпомощни, не просто зависими, от банковите инфраструктурни системи и от политиците, които без особени усилия могат да ги поставят под пълен контрол.
Само можем да си представяме какво значи дори за дни да спрат всички международни банкови карти, издадени в атакуваната страна. Едновременно могат да бъдат спрени и всички карти, издадени от която и да било банка на света на нейни граждани и фирми. А ако изключат банките в тази страна от междубанковата комуникационна система SWIFT? За Русия (и в България е така) това значи да спрат не само всички международни, но и над половината вътрешни плащания (и те минават по SWIFT).
Неслучайно в Русия (сигурен съм - и в доста страни) финансови експерти спешно измислят отбранителни мерки като страховития "План Глазьев" по името на икономическия съветник на президента Путин, който предлага 15 мерки за защита на руската икономика от финансови атаки на НАТО. Нарекох плана "страховит", защото споделям мнението на бившия руски финансов министър Алексей Кудрин, че ако се приложи, той ще нанесе на Русия по-тежки поражения от всички санкции, които страните от НАТО могат да измислят.
Несъмнено е прав и колегата Симеон Дянков, че няма начин да се наложи икономическа изолация на страна с размера и потенциала на Русия, без изолаторите да понесат поне толкова вреди, колкото изолираните. Впрочем опити на Запада икономически да блокира Русия неведнъж са правени; историята подкрепя тезата на Дянков. По-важни от спора може ли Западът да наложи стопанска блокада на Русия и може ли Русия да противодейства са ясните вече изводи от теорията на санкциите, които може и трябва да извлече всеки независим от текущия конфликт икономически субект.
Първият по важност според мен: властниците на Г-8 са в състояние за часове да хвърлят света в икономическа война, която ще помете поне 30-40% от световната икономика само за няколко месеца, а бизнесът няма никакви законни средства да предотврати това. Второ, държавите много по-лесно могат да си нанесат непоправими вреди една на друга, отколкото да се предпазят от удари на противника. Трето, финансите на целия свят и всички страни поотделно са в пълна технологична зависимост от САЩ и няма никаква възможност контролираната от САЩ система за трансфер и съхранение на пари и финансови активи да се заобиколи или избегне; алтернативните канали, сочени в "плана Глазьев" нямат капацитет да обслужат повече от 10% до 20% от търговския оборот, нищожна част от финансовите активи в света могат да се реинвестират без риск от санкции.
"Сигурни пристанища" вече няма никъде в света, а акад. Сергей Глазьев тежко се заблуждава, че пренасянето на парични авоари и финансови активи към "неутрални страни" ще ги опази. Финансовите институции на никоя "неутрална страна" не могат да заобиколят, а ползват контролираната от САЩ световна система за финансов обмен. Тихата битка на "финансовия фронт" без съмнение ще накара "новите големи" от Г-20 и най-вече самата Русия да осъзнаят технологичната си зависимост в съвременната финансова система. Те ще опитат да развият алтернативни свои мрежи за трансфер и управление на активи. Могат да го направят, но ще отнеме поне 10 години, ще струва няколко трилиона долара, а най-трудно е да се наложи независима от САЩ резервна система.
Валутата е най-малкият проблем, по-важна е мрежата от институции и надеждни инструменти за предпазване от риск. Но пък ако успеят, това ще е краят на финансовата хегемония в съвременния свят.
Ако алтернативна финансова система изобщо възникне (страните от Г-7 ще противодействат и политически, но най-вече икономически), първи и най-много ще пострадат не САЩ, а европейските финансови центрове. Нека да напомним четвъртата поука от конфронтацията на Запада и Русия: повечето мерки за защита от санкции са по-вредни от самите санкции. Спомнете си модела на Енвер Ходжа или "идеята Чучхе" - те върнаха потърпевшите нации векове назад, потопиха ги в нищета и мизерия.
