Долу партиите, долу царя!

"България не само остана вярна на старото братство по оръжие, но тя също разбра и знамението на времето и се нареди на фронта на силите, които създават новия ред на Европа". Това е написано на първата страница на фашисткото списание "Сигналъ" от май 1941 г. Цар Борис III току-що е взел окончателна страна, с оглед благото на народа.

Прескачам Народната република, Кремиковци и Девня. В наши дни с оглед благото на народа бяха взети приватизационни решения, част от които плащаме всеки път, когато зареждаме гориво на бензиностанциите. С оглед светлото бъдеще и сякаш мимоходом България тръгна към строителство на втора АЕЦ с цена поне десет милиарда, няколко нови скъпи ВЕЦ и склони през земите ни да преминат поне три тръбопровода.

Назрява милиардният палеж

С оглед величието на долара и добруването на народа бившият финансов министър Милен Велчев тегли дълг при лихва, по-висока от онези, плащани днес от "застрашените от фалит заради скъп кредит" периферни членки на еврозоната. Впрочем вече назрява милиардният падеж.

С оглед приемане в Европейския съюз, без да го искат чак толкова директно от нас, България „затвори главите" на последните си останали икономически отрасли със структурно значение. С оглед приемането ни в еврозоната, настоящият Дянков замрази плащания към бизнеса в размер на стотици милиони и така ни набута в кризисния тунел, от който толкова трудно изпълзяваме.

Сигурен съм, че не всички от изброените пагубни за България решения са взети за лично обогатяване, вследствие на международен заговор или за отмъщение. Чисто и просто в повечето случаи на политиците им липсва компетентност и информация какви могат да са  последиците от техните решения. А важни решения са необходими, за да се убедят хората, че ги управляват. Затова пропагандата върви с пълен ход.

Така или иначе, отново и отново се оказва, че вземаните от българските политици решения са вредни. Родни политици, а не природни бедствия или външни врагове вкарват страната ни в национални катастрофи. Въпреки всичко българинът остава силно политизиран, като дори отвращението от политиката, толкова масово напоследък, е израз на политическата мания на българина.

Ограничаване на партийната власт

Затова ми е доста чудно как ще се приеме едно такова предложение: ограничаване властта на партийно формираните правителства и преминаване към експертно управление.

Говоря за нещо повече от експертно правителство, избирано с партиен мандат: говоря за институционална промяна, първо в България, която ще ограничи правомощията на така наречената изпълнителна власт. Правителството, разбира се с много по-ограничен размер, ще се грижи за вътрешния ред, за чистотата и извозването на боклука, за събирането на данъци, за осигуряването на текущо финансиране за болници и училища.

Решенията със съдбоносна важност за народа, според мен, трябва да се извадят от "изпълнителната", партийната сфера и да се прехвърлят на експерти. Аз съм за създаване на Национален експертен съвет и за отмяна на президентската институция.

Да, аз съм за премахването на институцията Президент на Република България, тъй като тя е безсмислена, непродуктивна и предпоставка за политически напрежения. Българите нямат нужда от държавен глава, докато имат Народно събрание. Председателят на Народното събрание може да изпълнява представителните функции в международната политика. Президентската институция трябва да се премахне като ненужна.

Ролята на президента като „главнокомандващ" ще стане съвсем ненужна, ако се откажем от армия. В момента хрантутим десетки хиляди мъже в разцвета на силите си, които биха могли да станат агрономи, инженери или музиканти. Милиарди хвърляме за армия, без да имаме враг. Същевременно позитивните кълнове в талантливия ни народ са задушавани от „липса на средства", емиграцията расте, а профанизацията се засилва.

България е в критична позиция и затова се нуждае от разтърсваща, коренна, институционална промяна. Такава според мен може да доведе единствено ограничаването (отказът) от партийно управление и преминаване към експертно управление.

Националният експертен съвет си представям като комисия на 10 до 12 души, в това число математици, физици, еколози, икономисти, финансисти, юристи, публицисти, историци, лекари, учители. Зад всеки човек в този тесен съвет ще стои по-голяма професионална структура, която ще изработва стратегии, ще проиграва сценарии, ще извършва научни и практически изследвания - всяко едно решение, което се взема, ще бъде подкрепено от експертно изследване и научни доказателства.

Националният експертен съвет ще се самосезира по важни въпроси,  тежестта му при вземането на решения ще надхвърли правителствената и парламентарната поотделно. Ако правителство и Народно събрание се противопоставят на решението на експертния съвет, проблемът може да бъде поставен за референдум сред населението.

Народно събрание от сто парламентаристи

Народното събрание според мен трябва да се сведе до 100 души, които да запазят пряко отношение с района, от който са избрани. Експертите от своя страна ще се избират от материала, останал в академията на науките и от практиката. Това ще е най-престижната професия: държавен експерт. Повече хора на точните науки ще влязат в държавното управление - както и народопсихолози, писатели, хора на духа. Религията моля отвън.

Тоест предлагам управлението на страната да се превърне от политика в наука. Хора като Борисов и Цветанов, Станишев и Първанов за мен са отживелици; упорити - но безсмислени, често вредни.

Мога още много да пиша за това светло бъдеще, но като начало спирам дотук и оставям място за фантазии. Убеден съм, че държавата ни може да се реорганизира според посочената визия в срок до пет години. Сигурен съм, че разходите за държавно управление ще спаднат поне двойно, а резултатите в икономическата и културната сфера, както и международният имидж, ще са несравними. Страната ни е богата на светли умове, все още, но те стоят отвън управлението, отвън държавническите решения - предоставени на неграмотни, партийни кадри.

Пълните хладилници не значат добър живот

Все още. Пълните хладилници, с които провокирах в миналата статия, за мен не означават добър живот. Ние сме в кризисна за българската духовност и държавност ситуация. Стряскаща е статистиката, че сме най-най последни сред белите страни по разходи за научна дейност. Според Евростат, България дава за наука 6.5 евро годишно на глава от населението. Румъния дава почти двойно повече от нас, Турция тройно. Великобритания ни изпреварва стократно, а за Корея и Скандинавия нека не говорим.

Същевременно сме напред във военните разходи. А политиците казват, че няма пари за наука. Проблемът е в това, че при настоящата система дори да се дадат повече пари за наука, резултатът няма да е по-добър. Науката в България действително е паднала в ръцете на феодални старчета. Време е науката да навлезе в живота, като превземе управлението в България. Експертното управление е човешко и научно управление.

Аз предлагам, вместо като руски мужици да копнеем за велик цар и да даваме същите права в определянето на нашето бъдеще на гласа на ядрения физик и гласа, купен с три кебапчета, да преминем към управление на експерти. Хората у нас искат силна власт - и ще я получат, но разбира се не еднолична. Така или иначе, първото действие по този път е да спрем да харчим пари за армия и президент.